29.03.2008 г., 20:15 ч.

Островът на любовта 

  Есета » Любовни
2105 0 2
3 мин за четене
Любов... Има ли? Има... А къде е? В душите на хората... На кои? На тези, които лъжат и нараняват? Не... Тя е рядко срещано явление. Не съществува с думи, с обещания и подаръци, а с чувства, мисли и сетива... За нея се говори толкова много, а я усещат толкова малко...
Тя идва, когато не я очакваш, когато не я търсиш. В лицето на човека, с който никога не си предполагал, че ще бъдеш. Всеки толкова време търси подходящия човек, мечтае, има нужда да обича някой... да му даде всичко, което има... И толкова време чака... Всяка нощ мисли колко красива любов ще изживее... Всяка вечер си представя думите, ръцете, очите на любимия... не знае кой е той и кога ще дойде... Дори се отчайва, отказва се да търси, защото любовта все не идва... Но тя точно тогава се появява, или поне така си мислиш... Мислиш си, че тази любов завинаги ще остане с теб и да прави всеки ден специален за теб. Но може би само така си мислиш и се залъгваш...
Ако любовта беше толкова често срещана, нямаше да има толкова много болка навсякъде... и особено в сърцата на хората... Нямаше да бъде толкова сив и изпълнен със сълзи и тъга... Нямаше да има толкова много излъгани и изстрадали хора... доверили се на други, които разбиват мечтите им... Неусетно ти се предаваш в ръцете на някой, който не познаваш и дори не искаш да го опознаеш, само защото влюбеният поглед, през който го виждаш, го прави идеален... Поверяваш му цялата си същност, предоставяш му сърцето си, мислите си, съня си, живота си... защото го обичаш... А обичаш ли го наистина? Или просто си опиянен от мисълта, че може би си намерил половинката си... И дори и да не е тя, ти започваш да си въобразяваш, че вашите половинки си съвпадат напълно и дори си затваряш очите за някои различия... понякога доста големи... Но какво ли не прави съзнанието ни... Как неусетно си играе с нас... Докато летиш, мечтаеш, пееш, танцуваш, мислиш, чувстваш, усещаш само и единствено за него и не усещаш света под краката си... изведнъж падаш, крещиш и разбираш колко всъщност си бил излъган...
И все пак... любовта съществува! Тя наистина е тук, в сърцата и душите ни... Тя е остров. Остров, изпълнен с всичко най-хубаво и красиво, с най-истинските чувства, с най-неописуемите места, на които изживяваш най-незабравимите си спомени... Там ти се чувстваш сякаш си не в Рая, а някъде на още по-велико място от това! Ти не знаеш защо си там, не разбираш как си попаднал и не те интересува дали ще се върнеш някога в реалния свят... а може би просто не искаш... Ти си там с някой, който спира дъха ти, който те кара да забравиш всичко наоколо и да се отдадеш само на него. А ти си щастлив... толкова щастлив, че не би искал никога да се върнеш в действителността... Там е толкова красиво, толкова истинско, толкова вълшебно... Това е светът на най-красивите местенца, съществували някога... тези, по които ти вървиш с любимия човек... Всичко там е магия...
Всеки иска да отиде там, на този остров, и да изживее любовта... Но на много малко хора им се отдава тази възможност... а още по-малко наистина я използват и преплуват огромния океан на действителността и скучното си ежедневие... за да стигнат най-накрая брега на любовта заедно с любимия човек... Този необятен океан се опитва да те погълне и да не ти позволи никога да стигнеш на това тайно и вълшебно място... Той ти предлага най-големите изкушения, които да те погубят... най-големите изпитания, които да те спрат... най-неизпълнимите условия, които да те затруднят... И само най-силните и най-заслужаващите стигат до този бряг, който те пренася в друго измерение, далеч от всичко и всички...
Често обаче се случва и доста бързо отново да паднеш от най-високите скали на острова обратно във водата... И никога да не се върнеш на това място... Да ти остане просто един спомен за преживяното, едно чувство, което само ти изпитваш и само ти знаеш какво е... Някои се връщат, други остават на остров Любов завинаги... Но дори и този, който само за миг е зърнал красотата му, никога не би забравил усещането и би го държал в сърцето си до края на живота си...

© Кристиана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??