Отдаденост

17.07.2007 г., 15:55 ч.

Есета

1914 1 0

3 мин за четене

Не притежаваме ценности, без да познаваме себе си,
объркани в нашите ежедневни дейности,
се основаваме между борбените личности, но
не е нужно да си изключителен, за да си силен,
изпитваме нуждата да се бориме за свобода, а
единствено свободната воля притежава безценното богатство,
... мечти, безгранична вяра и любов,
да мечтаеш е да се бориш, а да се бориш означава, че живееш,
вярваме, защото имаме нужда от чудеса,
а добротата е едно от тях, благодарността към друг е способна
да върне надежда в отчаялия се. Борбената личност се бори,
добрият не се примирява със страданията на ближния си,
от чуждата мъка сърцето ти се свива,
като му е кофти е способен да забрави и себе си,
да чакаш означава да получаваш с времето,
красивото отличаваме благодарение на грозното,
а човекът твори красивото и грозното,
най-голямата ценност е душата, а от нас зависи как ще я използваме,
едни като стъклени вази, чупят се и всичко се излива, други
с блага дума и жест отварят врати към най-големите красоти,
сами избираме начина и по коя пътека ще вървим,
добрият човек е способен да печели благодарност, затова бъди добър
и се възползвай от красотата да видиш усмивките по лицата
в присъствие на добротата няма да имаш бариери,
стига да не се объркаш с маниерите си, но все пак взимай пример
от грешките си, остави се ценностите да те водят и остани верен
на мечтите си, бъди верен и на идеалите си,
дори да загазиш, ще се криеш под звездите
и да не можеш, ще вярваш и ще опиташ отново, ти решаваш,
ако живееш интересно и доброжелателно, животът ти ще мине като миг,
за да разбереш колко много време имаш, върни се назад и виж,
виж колко път си изминал и какво по-хубаво от това да разбереш,
че не си правил грешни крачки, да разбереш и оцениш времето,
да дадеш възможност и на надеждата да свърши свойта роля,
страшно и ужасно е да заживееш в свойта черупка на егоизъм,
опасна е сянката на егоизма, способна е тя да скрие слънцето на друг.
Да живееш в такт с другите, означава да виждаш промените,
а щом можеш да прозреш, можеш и ти да твориш,
като се катериш нагоре, се срещаш със скали, трудности,
но изкачвайки по тях, ти достигаш все по-нависоко,
да създадеш семейство, да остарееш с него
и да получиш възможността да се обърнеш и да видиш
това, което си създал, красота и хармония, твое творение.
Ако умееш да живееш и не си егоист, ще повлечеш и други,
ше позволиш и на тях да изпитат блаженството.
С раждането си обречен на битка, сам решаваш на коя страна да си,
но би ли искал да изминеш пътя напразно?
Да получаваш, без да даряваш,
да нямаш възможността да усетиш доброто в другия,
да живееш в своя свят, без да зачиташ отсрещния,
те да губят, а ти да печелиш само за себе си и да мислиш че имаш,
а всъщност си загубил себе си, да не знаеш кой си,
означава да не си знаеш целите, посоките,
да се луташ все в лабиринти и да заставаш пред бариери,
щастлив ли ще си тогава? Да избереш материален разкош
и самота пред любовта към другите, е като да се хвърлиш в яма,
въпреки че знаеш, няма как да се излезе,
дали ще си личност с цели или без, човекът сам прави избора си,
на края на пътя, всеки сгрешил прави отчаяни опити да се върне,
отчаяно се нуждае от свобода във времето,
но няма способни да я намерят, оставаш с горчивия вкус на фактите,
докато си свободен, твори сам красотата, така ще усетиш сладостта,
никой не открива щастието, преди да открие себе си,
горчиво е за онези, имали погрешна представа за себе си,
красота ще имаш, стига да я сътвориш, обичай, посветен на любовта и доброто няма да изминеш пътя напразно...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.