14 Февруари е...Денят на влюбените...Празникът на любовта...А пред лицето ми светят само черни букви...
А как не искам цвета им да отговаря на мислите ми...Как искам да изтрия с гумичка този миг...Този и само него...Как искам да мога като Бог да излъчвам любов и да не можеш дори за миг да се усъмниш в чистотата на това, което се случва...
14 Февруари е...А аз трябва като всяка година да проклинам този, който е решил, че именно АЗ ще бъда заблудения...Че именно АЗ ще бъда този, който търси любов...не...който търси Любов!...и това го прави просто един глупак...
14 Февруари е, а аз, вместо да мисля за теб и да се усмихвам трябва да чупя празните шишета на мъката в олющената стена на реалността...
14 Февруари е, а ти дори не пожела да се смилиш над мен и да признаеш какво според теб се случва, преди да оставиш отровно-зелените букви да светят пред мен - да ме сочат и да ми се присмиват...
P.S. Кой си Ти?! И за кой се мислиш? Това, че имаш власт Ти дава правото да си играеш със мен, така ли ...