Парадокс III: Комплекс за малоценност

Човек, който няма шансове за нещо значимо.

Човек, който няма нищо ценно в своята душа.

Човек, който няма идеали, чувства и мечти.

Човек, който няма срам да лъже и мами по-красивите от него.

Човек! Долен боклук, който прави отпадък, равен на самия него.

Човек! Мръсно съзнание, което иска да оцапа нещо по-ценно от всички като

него, взети заедно.

Човек! Извратена душевност, отдавна изкривила всичко величествено в

мимолетния си живот.

Човек! Ужасено същество, чакащо собствената си гибел в собствения си мрак.

Човек!!! Къде си, моето момче, искам да те отърва от досадното ти ежедневие.

Човек!!! Какво чакаш, няма ли да бягаш!?!

Човек!!! Извинявай, не исках да те стряскам, исках само да те смачкам!

Човек!!! Кога ли ще се пръсне това обичливо твое сърце?!

Ти направи грешка, по-сериозна и по-значима от всичко, което си и някога ще си.

Ти чрез нея изрече своята присъда.

Ти нарани нещо много по-красиво, мило и силно, отколкото изгнилото ти въображение може да си представи.

Дойде и твоят час.

Нека Светлината ослепи очите ти, които таяха злобата зад маска на илюзии.

Нека Тъмнината смачка твоята посивяла сянка, обида за всичко, заслужаващо уважение.

Нека всички като теб те сочат с пръст, затова, че беше разобличен и дано никой повече не изпита тъгата от постоянното разочарование заради теб.