Парадокси по нашенски  

                                  (предизборно)    

             От 1989 г., на гърба на народа, в България  все се правят  някакви политически и управленски експерименти от някакви хора, или някакви партии, с някаква скрита цел или срещу някаква явна изгода. Всичко обаче е  "в името" на някаква полза за народа и държавата. 

               Изредиха се куци и сакати (в преносен и пряк смисъл). Някои по два-три пъти. Накрая - нищо. Или времето не им стигна, или народната любов се отметна, или акълът им не беше достатъчен.     

              България е уникална държава. Всичко  ни  е уникално - и природата, и  хората, и  икономиката, и  политиците,  и...  партиите.

               Уникални  са  предизборните обещания.

               Уникални са  и обясненията за провалите. 
               Уникални сме по гьонсуратлъка на пропаднали политици.  

               Уникални сме по късопаметност.
              Уникални  сме  по  способността  си   непрекъснато  да допускаме  нови и  необясними  грешки.

              Уникални   сме  в постоянството си да повтаряме стари грешки. 

              Уникални сме по оправданията, че за всичко са виновни други, без значение кои.

              Уникални сме във вярата си, че сме непогрешими.

              Уникални сме в хленченено и оплакване на съдбата си.
              Уникални сме в постоянното си желание да излъжем някого.

              Уникални сме в старанието си да се представяме за невинно пострадали, ако ни хванат.
              И още, и още, и още…  
             Само така можем да си обясним парадоксите, с които се сблъскваме ежедневно:
              -  Колкото  по-кратък  е  предизборният  период,  толкова повече и по-големи са предизборните обещания;
              -  Колкото повече  и  по-големи са обещанията, толкова повече са неизпълнените  и отлаганията за решаване на най-наболелите  въпроси;
             - Колкото повече са оправданията за несвършената работа, толкова  за  по-успешно  се  отчита  управлението в  края  на мандата; 

            - Колкото  по-успешно е отчетено управлението, толкова провалът на следващите избори е по-голям;

              -  Колкото  провалът  е  по-голям, толкова  по-малко виновни и наказани за провала има.  
             След което започва новият цикъл на повторение на същите нашенски парадокси.

              И както е "редно",  в първите редици на провъзгласилите се за "спасители" на нацията,  с  изплезени езици и забравили за собствените си провали са прегладнелите  за власт и пари  "опозиционери  на бившите". 

              А пред нас се очертават „оптимистично” поредните четири, или пет години на парадоксално неизпълнение на обещания и клетви, но и възможността  свободно да проклинаме за избора ни всеки, но не и себе си.

             И възможността да „откриваме” нови  и  нови български парадокси!

             Но като истински  патриоти и родолюбци (не е тавтология, въпреки всичко, ние продължаваме да скандираме с пълен глас:

                  Да живее „парадоксална България”!!!