Пет неща, които свързвам с Коледа - 2.Украсата и елхата
Пет неща, които свързвам с Коледа - 2.Украсата и елхата
Какво е Коледа без коледно настроение? А какво е коледното настроение без коледна украса, без коледна елха? Украса по улиците, украса в магазините, украса у дома.
Не може да се отрече, че София е празнично осветена. Скоро ще грейнат и десетките елхи. Наистина до тях ще се мъдрят реклами на мастити фирми, но по-добре с реклами, отколкото никакви. Помня огромната миналогодишна елха до ЦУМ, помня пищния фонтан пред Президентството, скромната украса до паметника на Апостола, елхата пред Народната библиотека, фасадата на хотел Радисън... Снощи направихме една късна обиколка с дъщеря ми по празничните и празни софийски улици. Естествено в компанията на Дийн Мартин, Нат Кинг Кол, Синатра и вечните коледни песни. Над големите булеварди отново греят разноцветни светлини. Пред Президентството фонтанът пак е феерия от светлина. До него банкерите от Народната банка също са се представили достойно с двете си елхи пред парадния вход. По-натам банка Париба е от горе до долу окичена със светлинна завеса. Радисън е май със старата украса. Отсреща между Народното събрание и паметника на Паисий грее величествена елха. Пред библиотеката още няма елха, но японските вишни са обагрени в розово-червено... Дали от музиката, дали от липсата на дневните задръствания, но настроението ни беше доста приповдигнато. Нямаше го непрекъснатия шум, нямаше го отровения въздух. Имаше само светлина. Много светлина. Светлина и настроение. А коледният дух витаеше навсякъде във въздуха...
Но разбира се, най-важна е елхата вкъщи, защото Рождество е семеен празник. У дома винаги е имало елха. Даже много елхи. Преди години засадихме на двора с дядо двайсетина елхи. От тях половината се прихванаха. Да не мислите, че е лесно да украсяваш 7-8 елхички? Хайде когато бяха малки, беше лесно. Но бързо израснаха и ме минаха по ръст... Сега са огромни четиридесетгодишни дървета. Но има и една по-малка елха. Май е на седем. Садихме я със сина ми. Традициите трябва да се спазват! Сега на двора само тя е украсена. Тя е последната жива елха, която е влизала вкъщи. След онази Коледа, след която я пресадихме навън, вътре децата украсяват една изкуствена елха. Да спестим една горичка на ошмулената природа! Всъщност в последните години май само дъщеря ми украсява елхата и дневната. Брат й се прави на пораснал, но в погледа му се чете тайничка завист. Помня как преди години се беше прибрал от училище, май беше във втори клас, и без да изчаква сестричката си от детската градина, беше украсил елхата. Помня и урагана, който се развихри, когато тя се прибра! Рев, сълзи, трагедия! Едва я успокоихме. Развалихме украсата, прибрахме я по кутиите и казахме, че е било само репетиция. После започнахме от начало и отново украсихме елхата и дневната... От тогава коледната украса е привилегия на дъщеря ми. Уж и тя е пораснала, пък удоволствието й от церемонията си е все същото, като едно време... Всяка година избира по две нови играчки - една за елхата и една за някоя от безбройните полици и ниши по стените. Колекцията с годините стана наистина подобаваща. Тази година новата играчка беше Лешникотрошачката, а елхата е в преобладаващо сребърни цветове. Освен нея дневната е окичена със зелени гирлянди - по стените, по стълбата, над камината. Над камината висят и коледните чорапчета. Отдавна са умалели, но за сметка на това между тях виси и една огромна коледна торба, та ако случайно някое лакомство от Дядо Коледа не се събере в нечие чорапче... Та като стана въпрос за него... По прозорците бягат мигащи светлини. Пътеводни светлини. Естествено досещате се за кого! Да няма после „Хюстън, имаме проблем! Не ви виждам!" А мястото под елхата е освободено. За подаръците! Но за тях ще стане дума след ден-два...
© Пер Перикон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано традициите ни да не останат само подсъзнателно Ина,но аз съм на 14 и малцина от родитеите на съучениците ми зная за някой от великите,но позабравени традиции,да не говорим за децата им...Тъжно,подкрепям те Пенко...
Прекрасна творба,Перперикон,все пак живеем в 21 век ,може да са американски някой неща,но създават настроение. -
Харесва ми поредицата и... очаквам още!
-
А за пазача на елхата ще стане ли дума?Поздравления за чудесната коледна поредица!
-
Горещо съм за посяването на зрънцето любов, за спасяването на гората, за засаждането на едно дърво (а колко аз съм засадил, мълиииий...). Но затова казват, че американците са велика нация. Защото те си нямат и едно грахово зрънце от нашите традиции. Но се големеят и си спазват нещо си тяхно. И днес в целия свят знаят, че в Деня на благодарността в Америка се ядат пуйки и всички знаят кой е Синатра и всички си тананикат Тинкър бел, дрън-дрън... Обаче сурвакането и нашите обичаи ги няма никъде, никъде по света. И не виждам те с какво са по-лоши от американските. И тук не може с лека ръка да кажеш "Традициите не са това, което бяха". И това не е криворазбран ортодоксализъм. Защото Америка ще остане, ама ние си отиваме... А на мен честно казано от цялата тая работа ми се повръща. Защото два дена аху-иху, и колко сме добри и как раздаваме любов насам-натам и колко хубаво е, обаче на третия ден - киху... И пак затъваме в лайната... Не плюя срещу теб, приятелю! Като есе, есето ти е хубаво... Но ми е тъжно!
-
Традицията да посадиш дърво. Традицията да спасиш гора. Традицията да засееш зрънце любов. Традицията да отгледаш тази любов. Да се погрижиш тя да порасне, да я съхраниш и да я предадеш на тези след теб. Тъй както са правили предците ми. Дийн Мартин и останалото са подробности. Но красиви подробности и не виждам защо трябва да ги пренебрегвам. От криворазбран патриотизъм или от ортодоксални религиозни скрупули? Не разбирам!
Виж жанра, Пенко! Есето обикновено изразява личната позиция на автора. Това е МОЕТО възприятие на Рождество и времето преди празника. Никого не задължавам да го споделя.
Колкото до същинския празник... Имай търпение, Пенко! Ще разкажа и за Бъдни вечер! Тя е българският празник! -
Коя традиция трябв да се спазва?
Привнесената отвън? С чорапите? С Дийн Мартин, Нат Кинг Кол и Синатра? С Дядо Коледа, който с червената си дреха всъщност е реклама на Кока-Кола?
Айди моля ви ся! -
Поздрави за един наблюдателен и увлекателно разказваш Перперикон.
-
Традициите трябва да се спазват! Евала...Поздравявам те за интересното есе!Наистина трябва да се спазват, но малцина го правят...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Така и ние с малкия ми син си направихме разходка. Точно бях прочела есето ти и си помислих: "Какъв прекрасен спомен оставяме на децата си, в това забързано време, все нямаме време за тях милите." Беше красива вечер!!!
Поздравления, Пер!!!