Gery89 (Гергана Симитчиева)
7 10
22.03.2008 г., 20:27 ч.

Петият кръг на Ада 

  Есета » Лични
1617 0 5
1 мин за четене
 

Беше тъмно... за миг бях сама. Огледах се и не видях никой. Изправих се и тръгнах. По пътя срещах само сенки... те се лутаха безмълвно.

 Съзрях силует. Висок, тайнствен, бързащ сякаш за някъде. Реших да го запитам:

- Извинете, къде се намирам?

Той спря, замисли се и сякаш с надсмешка отвърна:

- Нима не знаеш? Вече си в отвъдното.

И продължи, забърза стъпка и изчезна в мрака.

Седнах и изведнъж в съзнанието ми изплуваха спомени. Бяха далечни...

 Чу се остър звук от клаксон, скърцане на внезапно спиращи гуми и остър сблъсък с дърво. После се озовах тук...

 Осъзнах, че и аз съм една от многобройните лутащи се сенки.

 В колата аз не бях сама, но къде ли беше Георги?

Изправих се и аз като силуета, който бях срещнала преди малко и се затичах. Не знаех къде отивам, но трябваше да намеря Георги.

Малко по-късно разбрах, че се намирам в петия кръг на Ада, а там място имаха само хората, които са наказани да търсят своите половинки, които явно никога няма да намерят.

© Гергана Симитчиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??