dani (Даниела)
23 518
26.02.2006 г., 21:51 ч.

ПИСМО 

  Есета
1925 0 4
1 мин за четене
 Здравей,ето че пак ти пиша.Сама съм в моята болна от самота стая.Изпаднала съм в бездната на едно черно съзнание,разцепено от безличната и ужасна действителност.Апатия и липса на всякакви случки,липса на мъже,приятели,близки..любовници.ЛУДОСТ.Липса на топлина човешка.Липса на хора,само улици и движещи се марионетки по двойки.Това е непосилното битие тук.Мръсни чинии,чаши,чаши ,чинии-купища,а няма топла вода.Пръстите ми замръзнаха-душата също.Нищо не ми остана-мечтания по стари любови не си струват.Не може без мечти..Върлува грип-чуваш ли?Болестта на скуката е тук.Търси се балсам за душата и разтривка за сърцето.Пази се от грипа потъване-страшен е .
  Не се притеснявай за мен,просто смятам да видя какво има на дъното и отвъд него,после ще легна да посънувам.Все още незнам какво и дано не са греховете ми.Искам да помечтая за къщата и камината,които ми пожела и за,,оня с шлифера" ,който трябвало да хвана...
  Иска ми се да отида на гости у вас,но теб те няма-завладяваш журналистическите полета  и мъжките сърца по тях(мъжете нямат сърца-сърцебиене получават чрез други телесни органи).
  Пожелавам ти да откриеш голямата си любов и да не забравяш за своята близка далечна приятелка.
 Утре ще бъда пак същата,защото ние сме щастливи млади хора.
  ЩЕ ХВАНА "ОНЗИ'' за шлифера-дори и да е втора употреба.
 ПОЗДРАВИ!           
                         05.  2000.Г                     

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??