10.06.2008 г., 9:05 ч.

Писмо до теб 

  Есета » Любовни
5422 2 2
2 мин за четене
                                                   Писмо до теб

Сигурно никога няма да прочетеш тези редове, но по-важното е, че ги написах единствено и само за теб. Само така мога да изразя това, което изпитвам към теб, колкото и да ти е непонятно. Сигурно се питаш как може да си обичан от някой, който дори не те е виждал. Повярвай ми - възможно е. Сега с пълна сила вярвам в силата на чувствата на любовта. Пред нея всеки един от нас е безсилен, а тя е всемогъща и изпепеляваща, болезнена понякога, но винаги една и съща - горда и чиста. Обичам те за това, че не направи нищо, за да ме спечелиш, сърцето ми само тръпне, копнее и изпитва невероятни емоции само при мисълта за теб. Никога няма да узнаеш колко си важен и ценен за мен, защото само в теб видях това, което в никой друг не бях виждала. Един непознат за мен мъж - странен, тайнствен, неразбран, объркващ ме, каращ ме постоянно да се чувствам различно - а аз така бях свикнала със сивотата на ежедневието ми. Ти разчупи спокойствието ми, сигурността ми, всичко, което си мислех, че мога да контролирам - емоциите си, постъпките си, действията. Искам и не искам същевременно да се чувствам така. Дори не те попитах ти какво изпитваш. Но едва ли има значение, имайки предвид силата на моите чувства към теб. Те заличават всичко останало, помитат след себе си всяко действие, всяка постъпка, те са кота ураган - изпепеляващи, мълниеносни, убийствени и... неразбрани от никого.
  Не ми пука. Харесва ми да мисля за теб. Боли ме, но не отдавам значение на болката - сладка е. Боли от любов, а не от рана. Разликата е в мирогледа. Ще отшуми всичко, без да си го разбрал или почувствал, но аз ще знам, че го е имало - може би само в моето съзнание, не и в твоето. Но то съществува така, както съществуват въздуха и земята.
  Има те. Истински си, не плод на отзвучалата ми нежност. Но не си мой и никога няма да бъдеш. Няма да разбереш и почувстваш топлината на тялото ми, да усетиш ритъма на сърцето ми, да докоснеш устните ми и да впиеш жаден поглед в мен. Поглед, от който бих се разтопила пред теб като восъчна фигурка, да се почувствам като беззащитна сърна, изтощена и уплашена от всичко.
  Защо не си тук?... Да погаля лицето ти, да целуна устните ти... Но ти не ме обичаш. Не мога да поискам това от теб, ако сам не го почувстваш. Ще те оставя да бъдеш щастлив в твоят си свят, а аз ще се оправя в моят, но сама, без теб. Ти никога не си ми принадлежал и никогяа няма да ми принадлежиш. Ти си имаш нея - твоята съпруга. Тя е твоята богиня, не аз. Но не съжалявам за нищо. Напротив, гордея се с това, че съм способна да обичам толкова някого, че да се откажа от него. Благодаря ти, че ми позволи да те обичам без капчица егоизъм и лицемерие, да бъда това, което съм, което искам да бъда. Силна жена, обичаща и търсеща, молеща и безкрайно емоционална. Но истинска. Сбогом моя невъзможна любов!
  Не, не е сбогом!... Ще се срещнем!... Някъде!... Някога!

© Дияна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления и от мен!Познати чувства и реакции,но наистина ли опита всичко,за да бъдеш забелязана от този човек?
  • Хм... незнам защо, може би защото аз минавам през такъв период, но есето ти супер много ми хареса.Най-важното беше,че е истинко - емоции, думите, болката.
    Но наистина струва ли си да обичаш някой, който никога няма да ти отвърне?
    Както и да е.Смятам и аз след време да драсна нещо от сорта, макар човека до който ще е адресирано никога да не го прочете
    Поздравления!
Предложения
: ??:??