34
След 3 месеца навършвам седемнадесет години, а вече се страхувам от това, какво правех преди, не мога да пиша, не мога да рисувам, така както преди правех. Сега всичката тая моя нагласа се изчерпа осъзнавайки всяка една критична грешчица, всяко едно нещо да е перфектно, постигането на точните знания за да правя вълшебства. Страх ме е че ще бъда от онези детски писатели които пишат наивни неща, все за любовта, за техните истории написани под друго лице, и онези все така недовършени и нецели въпроси.
Не знам дали бих се очаровала или честно казано разочаровала гледайки се от страни под нечии друг мироглед, поглед по-довършен и израснал от моя. Може би аз бих изглеждала така както гледам другите артисти, просто защото не виждам величие в тях, не виждам онова чувство на съвършеност в онова което искат да покажат, онази завършена точка, онова заключение което избухва, гърчи се, вика до гърло.
Бих се изразила в една картина, по-скоро ааа, сложила едната си ръка по челото, и гледаща нещата ...