Почти на седемнадесет

34

   След 3 месеца навършвам седемнадесет години, а вече се страхувам от това, какво правех преди, не мога да пиша, не мога да рисувам, така както преди правех. Сега всичката тая моя нагласа се изчерпа осъзнавайки всяка една критична грешчица, всяко едно нещо да е перфектно, постигането на точните знания за да правя вълшебства. Страх ме е че ще бъда от онези детски писатели които пишат наивни неща, все за любовта, за техните истории написани под друго лице, и онези все така недовършени и нецели въпроси.

   Не знам дали бих се очаровала или честно казано разочаровала гледайки се от страни под нечии друг мироглед, поглед по-довършен и израснал от моя. Може би аз бих изглеждала така както гледам другите артисти, просто защото не виждам величие в тях, не виждам онова чувство на съвършеност в онова което искат да покажат, онази завършена точка, онова заключение което избухва, гърчи се, вика до гърло.

   Бих се изразила в една картина, по-скоро ааа, сложила едната си ръка по челото, и гледаща нещата съвсем равнодушно, без емоция към нечий празен ъгъл, не мислеща за нищо, адски спокойна но някак празна. Не знам какво ще правя, и честно казано как бих оцеляла в свят, който ме води до апатия към обикновеното, към простото, към общото, към нормалните мохабети, които вече си чувал.  Стигайки до апатия, имаш два варианта, душевна смърт или лудост. Лудостта, да посред мен това е едно от по-прогресивните неща които можеш да направиш, често я изразявам в постигането на нов твой си свят, изрисувайки онова, което бе черно бяло, давайки му нов облик и цветове по твой избор така или иначе еднообразието те вкарва в агония, а след агонията ставаш друг, преминал си през тежка душевна болка и се прераждаш в някакво друго чудовище.

   Винаги съм смятала живота като подбор от песни и мелодии, от различни класици. Периоди, и ти си решаваш дали ще танцуваш, дали ще си тананикаш, дали тихо ще си пееш или ще гледаш, дали ще влезнеш в мелодията или ще чуваш някаква неприятна мелодия която постоянно ти свири. Зависи колко голям артист си и как ще приемеш всеки един период, мелодия, нота. Дали можеш да танцуваш или си трол. А от личен опит разбрах, че колкото по-гъвкав си, толкова по красиви стойки имаш.

   И да вече почти съм на седемнадесет, и си мисля че все повече полудявам. Не знам как бих се изразила но според мен е странно да полудяваш от дългите периоди на нормалност.