7.02.2005 г., 16:55 ч.
Полу... или 1/2 живот
1 мин за четене
Живея в неосъзнато въздушно течение, което ме блъска и разпилява в ураган от мечти, вълнения, реалност, път по който трябва и път, по който искам да вървя.
Нося се в тревожното мълчание на деня, заспивам в прегръдките на мрака, пропил пълзешком светлината и се превръщам в сянка...
Заспивам уморена в много легла, полагам многоликата си физиономия на много възглавници и се пренасям някъде там - в небрежното състояние на полусън...
полуживот.... полусмърт.......
Изобщо всичко е едно полусъществуване, защото сме получовеци, получовечета...
Защото сме малко малки на фона на тази земя и сме малко незначителни с половинчатото си съществуване в ограниченията на полуизкривената реалност ...
И в това полувреме на полуусмихващи се и полусериозни хора всичко е твърде незначително, нищо не е изцяло, нищо не е истинско...
Писна ми от полуистини!
Писна ми от преструвки!
Писна ми от лицемери!
Писна ми от полукълбото в главата ми дето мисли за това!
Писна ми и от другото дето не мисли за това !
Полуостарях и полупораснах в полулудница, и в полуцирк, в полудържава с полуполитици, полусляпи и полуглухи.....
Писна ми -
аз съм цяла!
До тук с компромисите с мен!
Аз съм някой и не съм полуроден, а напълно и реално съществувам без значение дали ви харесва или не....
Писна ми от половинчати мнения, затова съм себе си макар понякога отхвърляна напълно (но не полуотхвърляна) ...
Макар понякога приемана напълно ( но не полуприемана)
Полуживота е за получовеците ....
нека да си го полуживеят...
07.07.2007г.
Нося се в тревожното мълчание на деня, заспивам в прегръдките на мрака, пропил пълзешком светлината и се превръщам в сянка...
Заспивам уморена в много легла, полагам многоликата си физиономия на много възглавници и се пренасям някъде там - в небрежното състояние на полусън...
полуживот.... полусмърт.......
Изобщо всичко е едно полусъществуване, защото сме получовеци, получовечета...
Защото сме малко малки на фона на тази земя и сме малко незначителни с половинчатото си съществуване в ограниченията на полуизкривената реалност ...
И в това полувреме на полуусмихващи се и полусериозни хора всичко е твърде незначително, нищо не е изцяло, нищо не е истинско...
Писна ми от полуистини!
Писна ми от преструвки!
Писна ми от лицемери!
Писна ми от полукълбото в главата ми дето мисли за това!
Писна ми и от другото дето не мисли за това !
Полуостарях и полупораснах в полулудница, и в полуцирк, в полудържава с полуполитици, полусляпи и полуглухи.....
Писна ми -
аз съм цяла!
До тук с компромисите с мен!
Аз съм някой и не съм полуроден, а напълно и реално съществувам без значение дали ви харесва или не....
Писна ми от половинчати мнения, затова съм себе си макар понякога отхвърляна напълно (но не полуотхвърляна) ...
Макар понякога приемана напълно ( но не полуприемана)
Полуживота е за получовеците ....
нека да си го полуживеят...
07.07.2007г.
© Кая Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много непукизъм...Но иначе е добро
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и на мен ми писна адски много от лицемерие.сякаш си писала това есе за мен.много е истинско.
ПС:добре дошла в клуба!