Живея в неосъзнато въздушно течение, което ме блъска и разпилява в ураган от мечти, вълнения, реалност, път по който трябва и път, по който искам да вървя.
Нося се в тревожното мълчание на деня, заспивам в прегръдките на мрака, пропил пълзешком светлината и се превръщам в сянка...
Заспивам уморена в много легла, полагам многоликата си физиономия на много възглавници и се пренасям някъде там - в небрежното състояние на полусън...
полуживот.... полусмърт.......
Изобщо всичко е едно полусъществуване, защото сме получовеци, получовечета...
Защото сме малко малки на фона на тази земя и сме малко незначителни с половинчатото си съществуване в ограниченията на полуизкривената реалност ...
И в това полувреме на полуусмихващи се и полусериозни хора всичко е твърде незначително, нищо не е изцяло, нищо не е истинско...
Писна ми от полуистини!
Писна ми от преструвки!
Писна ми от лицемери!
Писна ми от полукълбото в главата ми дето мисли за това!
Писна ми и от другото дето не мисли за това ! ...