Помниш, ако искаш, забравяш, ако можеш!

       Всеки може да помни определени ситуации, случки, моменти, но не всеки може да забрави нещата, които са оставили следа и не могат да бъдат заличени с лека ръка. Понякога те се настаняват така трайно в нас, че остават завинаги в някое кътче на сърцето ни и когато най-малко очакваме, излизат наяве и разпалват в нас пожари, а понякога дори се разразяват цели буря.

      Има хора, които не можем да изтрием от живота си. Толкова ги обичаме, че дори когато напуснат живота ни, ги помним дълго време, а понякога дори не ги забравяме. А истината е само една, просто ги Обичаме!

      Каквото и да правим, за да забравим някого и дори да мислим, че сме го постигнали, с първата прегръдка пак се разтапяме в ръцете му. Веднъж обикнеш ли някого наистина, никога няма да го забравиш изцяло, той винаги ще бъде една част от твоето сърце...

      Но нали казват, че първо трябва да забравиш един човек, за да може той отново да се върне в живота ти. Е, може би има нещо вярно, защото след изминати толкова години, в които си преживял какво ли не, един ден просто той отново се появява в мислите ти, в сърцето ти, в живота ти… И това не е всичко... Понякога просто се настанява и остава там завинаги, а ти не можеш да се бориш с чувствата си! Но може би е трябвало да изминат седмици, месеци, та понякога и години, за да разбереш, че просто не можеш да забравиш този човек и тогава искаш да си пак с него.

      Така че: „Помниш, ако искаш, забравяш, ако можеш!”...!