15.07.2008 г., 9:19 ч.

Понеделник 

  Есета
1561 0 5

    Отварям очи. Сънят бавно отлепва клепачите ми. Предметите в стаята излизат от своята призрачност и добиват очертания. Поглеждам към тавана. Едно светло петно с формата на цвете ми подарява прашен слънчев лъч. Нахално преодолял стъклената прозрачност на стъклота. Утрото пъпли в леглото ми вдъхновено. Какво ли чудо крие днешният ден? Протягам решително всеки мускул. Готова съм! Енергично излизам от завивките. На границата между реалното и нереалното, зримото и невидимото пускам душа. Водата обгръща тялото ми, отмивайки всеки спомен от нощта! Вече съм чиста! Като бял лист, върху който този ден от седмицата ще напише своята история. И тя непременно ще е хубава! И докато вървя, ще се усмихвам, защото ще бъда щастлива! Отварям входната врата със замах! Така, както смятам да живея вече! Излизам! Поздравявам целия ококорен свят, който ме посреща - дървета, блокове, кучета, автомобили! Те са моите съучастници! Те знаят и обещават, аз знам и чакам!

Понеделник... и очакване!

© Росица Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??