ПОСЛЕДНАТА ПАРТИЯ ШАХ
Господи, благодаря ти, че си ми дал сърце и памет!
На моя татко
Топъл априлски ден. Къдрокосо слънце играе на двора. Наднича за миг през прозореца, любопитно и ласкаво. После изчезва. В стъпките му изникват пълнокръвни тревички. Пролетта пулсира някъде далече – зад стени и стъкла.
В стаята е хладно. Върху широкия миндер лежи немощен мъж. Коварна болест е изтрила цвета от лицето му и светлината от хлътналите очи. Домашно изтъкана черга покрива слабото му тяло. Тя е топла, но твърде тежка за него. А колко ли други неща го притискат, колко ли черна мъка разпъва душата му?!!
Навън, под стряхата, прелита лястовица. И тя е черна. Бялата не знам къде е.
Не мога да понеса болката на угасващия поглед и излизам.
Трескаво намирам в библиотечката дървената кутия за шах. Тя е притихнала на кротка раздумка с книгите, отдавна изоставена и забравена. Вероятно им разказва за времето, в което един баща и малката му дъщеря почти всяка вечер с нетърпение и радост нареждаха фигурките. ...