За мен приятелството е едно от най-ценните и най-хубавите неща в живота, който човек е длъжен да изпита поне веднъж. Хубаво е, когото имаш до себе си доверен човек, който да бъде до теб, когато си тъжен или пък да се радва заедно с теб, а не да ти завижда и да те предава.
Не знам защо, но моята (бивша) най-добра приятелка направи същото - предаде мен и другата ни приятелка, с която бяхме като сестри. Всичко започна през лятната ваканция на 2006-а година, когато едната започна да се събира в лоши компаний и да приказва много гадни думи и да измисля разни неща за другото момиче, които вообще не бяха верни. Но най-лошото беше, че за малко щях да и повярвам на празните и истории, които не спираше да говори и да обърна гръб на най-добрата ни приятелка. Стигна се до там, че дори ме караше да питам невинно за личните й тайни, след което и ги разказвах, за да има какво да клюкарства пред нахалните си приятелки, с които така и не ме запозна. Когато се върна от море приятелката ми, се видяхме и аз и разказах за всичко, което се беше случило в нейно отсъствие, след което решихме да се отдръпнем от нея и да не й говорим, докато не се промени и да ни се извини, но вече мина повече от година, а тя все още си е такава и не мисля, че някога ще го направи.
В продължение на тази една година какво ли не правеше само и само да ни нарани - подиграваше ни се в очите, обиждаше ни, дори и ходеше все след нас, за да ни прави мръсно, а ние бяхме готови все пак да и простим с другото момиче. Но благодарение на тази нелепа случка разбрах едно - винаги съм имала, имам и винаги ще имам една-единствена приятелка, която съм убедена, че никога няма да предаде и винаги ще е до мен.
Според мен човек трябва да има такъв приятел, защото едва ли някой би издържал сам на тежките времена, които ни предлага животът.