MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
15.06.2006 г., 17:30 ч.

Познаваш ли интереса си? 

  Есета
1577 0 16
4 мин за четене



 

Мъдростта най-често идва от вековете под формата на притча, алегория, сказание... Заинтересованият читател успява да разбули формата и да достигне до съдържанието, за да го подчини на своя интерес. Но мъдростта извира у нас и под натиска на всекидневните житейски проблеми, в които заинтересованият търси начин да се ориентира в ситуацията, за да разреши, възникващите затруднения. Днес много често се натъкваме на един особен начин за изява на интереса - чрез издигане на предно място на неразбирането, прикриването и групирането, като се развихрят интриги, чието разрешаване води към манипулирането, а от него пътят се ширва към проявите на различните видове насилие... Самата връзка между хората, а това са техните отношения, в процеса на възпроизводство на живота, съществува обективно като техен интерес. Нека да поразсъждаваме върху ситуацията, в която се намира съвременният човек и в частност върху интереса му от създаването на нова литература, която да стимулира развитието на процесите, узрели до своя нов мащаб - глобалността!

Очевиден факт е, че човечеството израстна на по-висока степен на своето развитие, но, едновременно с това, новото съдържание на общоформационния процес бушува в старите форми на обществената организация на труда... Двете страни на живота - позитивната и негативната, си дават среща в жесток сблъсък, а доминирането на деградацията е източник за нарастваща тревога сред хората, чувстващи се отговорни за съдбата си. Българинът изтърпя поредните "промени" и с тревога очаква следващата, фискирана с датата 01.01.2007г.

Своеобразен възел на живота днес е състоянието и развитието на литературата и в частност на художествената литература, а тяхно ядро без никакво съмнение е състоянието на философското знание. Новото време си създаде и нова философия, с утвърден чрез пазара лидер - Карлос Кастанеда, за да си кажем - жалко за това време, превърнало абсурда в своя логика. Една или друга логика за живота бързо се издига, щом се появи съответния интерес, а новото време издигна прагматизма като своя философия, но възникна проблем - що е това прагматизъм и как глобализирането на човечеството се вписва в неговото интегриране? Разработването, издигането и утвърдждаването на прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм, има свой етап, свързан с разработването на философската теория, но обвързването й с практиката бележи стъпките към превръщането на самото съществуване в нормално, т.е. в щастливо. Животът е потвърдил, че появата на нещо ново и неговото утвърждаване минава през няколко етапа. Кои са те?

Със самото си появяване, да кажем, че това е новата философия, тя се натъква та тоталното си отричане, което се проявява като злостни нападки срещу нейния автор. И колкото злобата е по-силна и по-рафинирана, толкова повече тя е доказателство, че новото има шанс да оцелее. Но ето, че се появяват отделни хора, които започват да се вглеждат в новото знание, правят успешни опити чрез него да осмислят собствения си живот... Става безпредметно да се отрича наличието на новото знание, още повече, че тази потребност е призната за обществен интерес. Тогава настъпва нов етап за тази философия - започва да се признава нейното наличие по странния начин на неразбирането, съпроводено с частично признаване на нещо от нея... ако не друго, поне някои външни нейни белези... Но необходимостта работи в интерес на новосъздадения продукт, това започва да се осъзнава добре от хората на перото, чиято тревога нараства за собствените продукти и тогава се започват двойните игри - ще се взаимстват показваните резултати, но атаките към автора ще стават все по-силни, за да се прикрият собствените действия.

Да, но точно това е и самият процес на утвърждаване на новото знание, което не може да не радва неговия създадел. А когато новото започне все по-успешно да си пробива път в живота, тогава користта вече е готова със своята позиция, свеждаща се приблизително до следното - но разбира се, че ние винаги сме стояли на такава позиция, а онзи автор ли, но как, та ние толкова много му помагахме да усвои нашите идеи, а и колко пъти го предпазвахме от многобройните грешки, които допускаше!

Създаването на новата литература е практически процес, който може да се разглежда като своеобразно разделение на труда, което ще продължи да обединява хората, занимаващи се с тази дейност като ги сблъсква, в това число и чрез такива форми като интриги, клюки, матипулации, капани, опити за изтласкване и утвърждаване на особения интерес и то все зад прикритието на общността, която се задъхва в своята неорганизираност. На обществената сцена е творецът, създаващ свой продукт. На неговата основа ще продължава да осмисля собствения си интерес като негов собственик. И сега не са малко хората, които разбират добре това, но къде са тези, които работят за собствения си интерес? Влезте в Интернет и ще откриете една част от тях. Сред тях е и Мойсей - носител на новата философия и собственик на интелектуален продукт, който предоставя на човечеството... Но къде е заинтересованото човечество от новата философия? То се персонифицира в лицето на всеки отделен индивид! В историите, които разказва Мойсей е закодирана философията на прагматичния човек като негово самосъзнание.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малка корекция!Свикни да приемаш първо верните неща, а тук и сега има съвпадение, че хубавите неща са и верни!В противен случай, веднага някой ще ме упрекне, че те лаская...
  • ами това много ме радва.обичам да чувам хубави неща з асебе си
  • Възхищавам се на зрелостта ти, представляваща хармоничност между рационалност и чиста емоционалност, което се постига на повече години...
  • еми кажи де
  • За мен присъствието ти е удоволствие...Даже мога да ти кажа защо, ако вече не си разбрала!?
  • ееееее.мерси!
  • Наистина тази Симона е надскочила възрастта си?! Нещо все съм съгласен с нея! Едно питие по избор към сладоледа...
  • ееее...не ме изкарвай чак толкова малка че да се радвам на сладоледи.а относно вашия спор за метода на убеждаване,самохвалството и скромността мога да ви кажа само че всеки си има коренно различни представи.аз например смятам че да бъдеш скромен е въпрос на лично убеждение в дадена ситуация,а не на утвърдени човешки модели за поведение.
  • За Симона...един сладолед!
  • Сред арсанала от методи за утвърждаване на хуманния екзистенциализъм като направление в литературата използвам и метода на убеждението, когато има кого да убеждавам....А когато тук интелигентът се крие, а, без и да знае що е интермедия, изразява мнение чрез зависливи оценки, ще му изкрещя в лицето...нещо подобаващо...
  • много спорите.а аз само си написах коментара
  • Е, това, което казваш е безспорен факт. Но дори изкрещяно нищо няма да промени. Особено, когато се натрапва такава тема, чрез собствено самопохвалване. Може би трябва да попромениш методите си на убеждаване, за да постигнеш наистина някакъв ефект - не мислиш ли?
  • Скромността не се свежда до изказването на скромни мисли, а до способността да се отстоява истината, а липсата на логика в болшинството от публикуваните текстове е факт, който също си има своите основания и един от тях е злощастното боричкане между хора, които не само се осъзнават за интелигентни, но и реално са такива.
  • Много грубо звучи самохвалството!

  • Радвам се, че си го разбрала! На тези, които са пропуснали да го разберат ще кажа кратко - незнанието на съвременния процес, не е аргумент за писането на текстове, лишени от логика!
    Поздрав!
  • страхотно е!много ми хареса.от мен 6!
Предложения
: ??:??