„Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.“
                                                                                                                                                                                             Бетховен

Повечето хора вярват само в това, което виждат. Невидимото или е нещо трудно за
схващане и обяснение, или не си заслужава вниманието и вярата. По същия начин е и с
доброто. Ако сме преки свидетели на добри действия и прояви, сме склонни да го
приемем и да повярваме, че то съществува. Но понякога не се изисква да сме
свидетели, а и творци на добри дела. Доброто не се състои само в това да си го
пожелаваме и да се надяваме да ни се случи, а и в това да поемем инициативата за него.
Доброто изисква действия, решителност и безвъзмездност. Ако очакваме отплата за
него, сякаш търгуваме с доброто, както казва френският драматург Адриан Декурсел.
Доброто и вярата са свързани. Ако си готов да бъдеш себеотрицателен и саможертвен,
да знаеш да правиш добро, ще вярваш все повече в него и в добрата промяна на света.
Нашият свят има нужда да се борим за добри каузи, има нужда от хора, които са готови
да прощават и да правят чудеса, а чудесата понякога се съдържат в малките неща.

Доброто не изисква много – една блага дума, нежна усмивка, насърчение в труден
момент, да повярваш в някого, когато никой не вярва в него. Повечето хора смятат, че
доброто изисква велики подвизи и имат усещането, че не са създадени за тях, че нямат
призив за велики дела или просто не вярват в себе си, че могат да ги вършат.
Съмнението и недоверието в нещо или някого е най-сигурният път да нараняваме сами
себе си. Ако някой ни подцени, имаме склонност да повярваме на преценката му, сякаш
другите ни познават по-добре, но когато ни кажат колко сме добри в нещо и че вярват в
нас, сме способни да преобърнем света. Да окуражиш някого, означава да правиш
добро и когато видиш как твоето насърчение е мотивирало някого и го е накарало да се
чувства по-добре, тогава още повече вярваш, че си струва да бъдеш добър с хората,
дори само, за да видиш усмивката на тяхното лице и да знаеш, че ти си причината за
нечия радост.

Доброто има нужда от хора, творящи го. Когато виждаме изпаднал човек в беда,
първата ни реакция трябва да бъде ние да се притечем на помощ, а не да очаквам, че
друг ще му помогне или че човекът сам ще се справи. Ако някой винаги е оставян сам
да се бори с несгодите и не среща подкрепа, как той ще повярва в доброто? Как да иска
след това той да помогне някому, когато е бил изоставен? Да, вярвам, че всеки може с
почти всичко да се справи сам, но едно рамо никога не е излишно. Никой не е толкова
велик, че да не може да помоли за помощ и никой не трябва да е толкова горделив или
пък егоист, за да не подаде ръка. Когато са ни помагали, сме по-склонни да правим и
ние добро. Когато сме срещали разбиране, сме готови и ние да изслушаме и да проявим
емпатия. Когато някой безкористно е сторил нещо за нас, няма да търсим и за себе си
отплата. Вярата в доброто е в сърцето, но добротата и любовта без дела са мъртви.
Хората, които правят добро съм убедена, че вярват, че живеем в по-добър свят, защото

направеното от тях добро се връща пак при тях под различни форми. Хората, които
предпочитат да стоят настрана и да са пасивни, няма как да очакват, че в труден миг,
ще срещнат хора, готови да бъдат саможертвени в тяхно име.

Смятам, че вярата в доброто е първата стъпка, за да съхраним човешкото в себе си,
а добрите дела са средството за преобразяване на света, в който живеем. Ако всеки
направи малко, но достатъчно, ако даде малко, но с любов, тогава ще има по-малко тъга
в човешките съдби, по-малко отчаяние, отхвърляне и болка. Само, ако знаем да правим
добро, ще повярваме в него. Само, ако се стремим във всеки нов ден да дадем малко
повече любов на околните, ще получим много повече любов в отплата. Винаги това,
което получаваме надвишава това, което сме дали, затова е по-добре да даваме добро,
за да сме по-щастливи и обичани. Доброто преобразява хората, премахва бариерите,
връща надеждата, кара вярата ни да расте. А да вярваш и имаш надежда, е едно от най-
силните усещания. Буквално те прави силен и непобедим.

От доброто сърце извират изворите на живота. Добрата постъпка е по-важна от
всичко друго. Най-красивото нещо, в което можем да облечем душата си, са добрите
дела. Най-вдъхновяващото нещо е да бъдеш ти самият вдъхновение за другите чрез
постъпките си. Хората винаги вярват на действията, а не на думите. Вярвам, че всеки
може да бъде по-добър, отколкото предполага и по-целеустремен да върши добро.
Важно е да имаме съзнание и отговорност за тези неща, защото те имат значение и не
бива да бъдат омаловажавани. Убедена съм, че когато хората са добротворци, целият
им светоглед се променя и различава от този на масата. Когато виждаш резултата от
доброто, което си сторил, знаеш, че си е струвало да бъдеш добър.

Доброто прави чудеса и винаги дава повече на човека, от когото е дошло, отколкото
на този, който го е получил. Не вярвам да има човек, който да не знае как да прави
добро. Може понякога да не сме сигурни как най-добре можем да постъпим, но също
вярвам, че имаме и вътрешен глас, който тихичко понякога ни нашепва какво би било
редно да сторим. Точно тези тихи гласчета в нас могат да направят големи неща.

Да се помага и прощава е божествено, но и човешко. Ние, хората, сме велики
същества, защото носим в себе си Божествената искрица. Бог е доброто и любовта, Той
ни учи да даваме обич и да сме себеотрицателни и това не е случайно. Доброто е начин
на живот и изисква активни действия, не пасивност или апатия. Не можем да си
позволим да сме встрани от болката на хората и да не проявим съчувствие и да не
подадем ръка. Според мен доброто не изисква показност. То има нужда просто да бъде
направено. Не е нужно да бъде забелязано от другите, а просто да бъде дадено
безкористно на този, който е има нужда от него.

Заставам зад идеята, че правейки все по-добри дела, ще вярваме все по-уверено в
силата на доброто. Вярвам, че доброто е заложено дълбоко във всеки един от нас. То
няма високи изисквания. То очаква да последваме неговия призив и да се доверим, че
резултатът от добрите ни дела винаги се възнаграждава по един или друг начин.
Правете добро. Светът има нужда от това. Доброто е единственият синоним, който
може да замени най-могъщата дума на света, а именно любов. Доброто е любов.