Правото на избор е относително понятие. Реално погледнато всеки казва, че има право на избор, че сам взима решенията в живота си и сам диктува съдбата си. Като се замислим обаче, какъв избор правим ние, какви решения взимаме. В държава като нашата единственият избор, който имаме, е да работим ли или не, без дори право на избор какво да работим. И ако изберем да не работим, никой няма да се трогне за нас и да ни даде дори само съвет. И пак се връщам на въпроса - Какъв избор имаме?

Празнуваме деня на независимостта, но откога сме независими? Зависими сме от икономиката, финансите, дори и от вредни вещества зависим. И пак - Какъв избор имаме?

В свят, в който стойността на човек не се мери с делата и способностите му, а единствено по начина, по който изглежда. В свят, в който тялото ти е синоним на успех.

Жалкото обаче е в това, че наистина има хора с редкия шанс да имат избор и купища отворени врати пред тях, а те просто подминават, подмамени от слава, пари и разкош.
Наистина колкото и трудно да ни е да признаем, всеки човек се стреми към богатството, всеки иска да бъде осигурен, спокоен и потънал в охолство. Но откога парите са разменна монета за духовните качества на човека, за неговите ценности и идеали?

До кога ще преценяваме хората по обема на портфейла, а не по умствения им багаж? Дали сме готови да прескочим изискванията и принципите си, само за да бъдем осигурени? И дали сме доволни от това? Да загубиш себе си с цената на охолство. Готови ли сме да платим тази цена? Тези всички въпроси може би ще останат без отговор, защото сме твърде погълнати от ежедневието си, за да се замисляме над живота и призванието ни в него. Но докато продължаваме да отстояваме позициите си, докато продължаваме да отстояваме себе си и да поставяме целите си над средствата, с които ги постигаме. Да, ние имаме право на ИЗБОР!!!!