Преди болеше... Вече не!
Преди болеше... Болеше, когато всеки ден се карахме за щяло и не щяло. Болеше, когато виждах какво изпуснах от живота, защото ти не ми го даваше. Болеше, когато разбрах какъв си всъщност, а аз те мислех за различен. Болеше, когато осъзнах, че не искам да съм като теб, а вече малко или много бях.
Преди болеше, вече не. Сега мястото в сърцето ми, където беше ти, е празно, пусто. Там, където беше ти, вече няма нищо; няма болка и тъга, няма и радост, и усмивки, остана само безразличието. То ме убива, споменът за теб ме убива, всичко, свързано с теб, малко по малко ме разкъсва на парчета. Не мога да те мразя, но не мога и да те обичам. Не мога вече да плача, но и все още не мога да се смея. Мога само да чакам - да чакам и безразличието да си отиде, времето да излекува всички рани и да скрия спомена някъде дълбоко, където почти никога няма да го откривам.
Преди болеше... Вече не! Преди те обичах... Вече не!
Преди болеше, вече не. Сега мястото в сърцето ми, където беше ти, е празно, пусто. Там, където беше ти, вече няма нищо; няма болка и тъга, няма и радост, и усмивки, остана само безразличието. То ме убива, споменът за теб ме убива, всичко, свързано с теб, малко по малко ме разкъсва на парчета. Не мога да те мразя, но не мога и да те обичам. Не мога вече да плача, но и все още не мога да се смея. Мога само да чакам - да чакам и безразличието да си отиде, времето да излекува всички рани и да скрия спомена някъде дълбоко, където почти никога няма да го откривам.
Преди болеше... Вече не! Преди те обичах... Вече не!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илина Цонева Всички права запазени
