Събуждам се всяка сутрин и още непрогледнал напълно, отправям поглед към прозореца. Опитвам се да видя слънцето, но проклетите щори никак не са склонни да ми позволят. Всъщност почти през целия ми съзнателен живот върху настроението ми са могли (и продължават) да въздействат единствено две конкретни неща – слънцето и продавач(к)ите. Какво по-просто от това. И двете ме правят щастлив понякога, а понякога и не чак дотам щастлив, даже леко мрачен. Да не говорим за комбинацията - слънчев(а) продавач(ка). Човек може да си умре от кеф.

И всеки ден излизам с надеждата за слънчеви лъчи и слънчеви продавач(к)и. Радвам се когато си купувам шоколадова вафла и отсреща ме заливат с усмивки. Щастлив съм когато си избирам карирани боксерки и ме обграждат с внимание. Очарован съм когато се опитвам да си купя ябълки, а продавачката отсреща с възторг хвали новите ми „керамични зъби”. Доволен съм, когато чуя: „Нека това да е вашата търговска отстъпка, господине”. Възхитен бях, когато гаджето ме „скъса” в магазина, от думите на една слънчева продавачка: „Не се сдухвай! Виж какъв сдлънчев ден е днес. Вземи си една шоколадова вафла и давай напред”. Случайно да споменах, че се радвам, когато си купувам шоколадова вафла, отсреща да ме заливат с усмивки.   

Та така! Обичам слънчевите продавач(к)и и, досещате се, за мен те са олицетворение на идеала. Комуникативни, усмихнати, вежливи, учтиви, красиви, забавни, услужливи и куп други определения, които аз обединявам в думичката „слънчеви”. Но да си слънчев продавач(ка) на дали значи да имаш грамота, удостоверение или пък служебна бележка за това. Това дори не е професия. Това са куп вътрешни качества, присъщи не толкова на професионалистта-продавач, колкото на личността стояща зад него. Ето защо за успешната кариера на продавач е нужно преди всичко да си добър човек. Позитивните мисли, доброто настроение, търпението също не са за изпускане.

И така ето, че съм попаднал на продавач, който съвсем спокойно мога да определя като „добър човек” – приветлив, учтив и т.н. Но ето че идва време и за избора на покупка и отсреща „добрия човечец” започва да се гърчи, да мънка под носа си, да чупи пръсти и да няма ни най-малка представа как да ми помогне и още по-малка представа какво да ми предложи. Учтивата усмивка започва да се трансформира във една такава мазна, виновна и в крайна сметка безполезна. Справям се някак с избора и ето че остава една проста операция – една ръка вади от джоба няколко банкноти и така нататък – нищо и никаква операцийка. Лицето на „добрия човечец” за миг се успокоява, за да дойде момента на паническо отчаяние, когато се налага да извърши същата проста операция по плащането и съпътстващите я операцийки. Започва едно безцелно лутане с компютърната мишка, едно още по-безцелно щракане по касовия апарат и още по-отчаян опит да набере по мобилния телефон началника, за да може той (видиш ли ти) да му обясни как стават нещата в действителност. И така мога да продължа до безкрайност. Надявам се се досетихте какво ми се иска да кажа. Нашият „добър човек” се налага да има и други качества – да е интелигентен, да си разбира от работата, да умее да запазва самообладание, да умее да се измъква в напечени ситуации и прочие неща в същия дух. И чак тогава може да се превърне в моят слънчев продавач, който всеки ден да ме засипва с усмивки, докато купувам поредната си шоколадова вафла.

Сами се сещате колко нервни клетки са загинали, само защото някой си там е решил  днес да не се държи слънчево с мен. Е, няма да я бъде тая! Уважаеми продавачи, моля научете гореизписаното словосъчетание наизуст и не се явявайте на работа докато не сте убедени, че го знаете. Ако ли не - само с родители. Не ми се смейте, сериозно ви говоря!