26.04.2006 г., 13:38 ч.

Приказка за изкушението 

  Есета
2743 0 1
4 мин за четене
Системата от вярвания и забрани е повлияла директно върху съзнанието на всеки
един жител на нашата позацапана планетка. Независимо от географското
разположение, в един или друг период , съвкупността от няколко индивида е водила
до създаването на ограничаващия полета на духа механизъм, наречен общество.
Проблема на всяко такова , без изключение ,е , че има класово разделение. Или по
друг начин казано – някой налага правила , които няма и най-малкото намерение да
спазва, а някой друг ги нарушава, имайки предвид, че едва ли би го направил, ако
ги нямаше. Непреодолимата сила на изкушението явно е убягнала в бързината още на
първия племенен вожд, който е издал заповед подобна на: “До пладне никой да не
крещи в радиус два хвърлея около пещерата ми”. То всички си знаят, че шефа ,като
се налъха яко с пушеци в пещерата на жреца, сам събира дружинна от трима
четирима и врещи безобразно поне до залез слънце и общо взето никой друг не му
се занимава с безцелно дране на гърлото. Да ама щом вече има забраната,
задължително има и ентусиасти които, само поради нейното съществуване, измислят
хоровото пеене в три октави и подлудяват съвсем уместно гореспоменатия началник.
Изглежда някъде дълбоко във всеки от нас се е загнездил духът на безграничната
свобода, който съжителства със съвсем практичния ежедневен морал и в момента, в
който някой настъпи единия по мазола, неговия неизменен приятел надига глава и
поема инициативата в свои ръце. Никога не е било нужно някакво специално
правило, за да накара номадско племе в пустинята да линчува отровителя на
единствения кладенец в радиус десетки километри. Всъщност ценностите на
ежедневното оцеляване май са си били заложени у нас и хич даже и не сме имали
нужда някой да ни ги посочва, още повече да ни ги налага. Тук съвсем на място се
намесва и разяждащата сила на религията. Започнала от съвсем прости обяснения за
необясними явления, тя прераства във сложна поредица от тайнства, ритуали и,
забележете, неприлични танци, които рано или късно водят до някой дългобрад
старец, който няма сили да направи и сутрешно кросче, но подпомогнат от
съответното божество изкачва почти невъзможния склон на възвисока планина, за да
се завърне с десетина премъдрости, които вместо да са препоръки, подпомагащи
взимането на решения, представляват строги и нагли заповеди, неподлежащи на
обсъждане . За капак , ако не ги изпълняваш, би могъл да имаш реалната
възможност да се попържиш в едно жежко място, доста различаващо се от
средностатистическия плаж. Друг вариант е пък някой пребогат и презадоволен тип
да се откаже от всички блага и да се юрне да гладува и мисли, изтърсвайки
накрая, че всичко си е наред, ама би било готино да сме съвършени. Естествено си
има и цена която трябва да платим. Сиреч нещо е хубаво да се прави, пък нещо
друго не е. И някъде по пътя някой или нещо ни изкушава. Разни владетели
узаконяват разни философи и ги превръщат в религии, не поради друга причина, ами
поради по-лесната форма на манипулация на масите. Ако се опиташ да кажеш на
племе, народ или общество, че е кофти да правят нещо, само от силата на
позицията си на управляващ, рискуваш да си докараш я бунт, я въстание, я велика
френска революция. Виж съвсем друго си е, ако ги наплашиш горките не само с
обикновените физически изтезания, ами вкараш малко вечни мъки или пък прераждане
във формата на торен червей. Това е изпитана системка за управление и подчинение
и всяка друга, съществувала някога, бързичко бива пребита с пръчки и изхвърлена
на боклука. Тъжното е, че отговорите на абсолютно всички въпроси се намират в
тези които ги задават. И винаги са си били там. Какво е изкушението, освен
вътрешен подтик да не се подчиним на принудително наложените ни забрани? И
вместо хората да обърнат внимание върху вродената си толерантност и да се
замислят, дали биха извършили нещо, дори и неупоменато в държавен или морален
декрет, което би ги довело да разстройване на личния им комфорт и щастие, те
всеки ден си създават нови и нови поводи да бъдат това, което не са. Някой дали
си е задавал въпроса, евентуално, когато се създадат и приемат всички нужни
закони изобщо, какво би се случило? Дали ще съществуват политици и управници с
почти неограничена власт? Или може би тогава, водени от вътрешната нужда да
изразим свободната си воля , ще започнем масово да нарушаваме вече установените
норми? А какво се получава , когато изключенията преобладават? Превръщат се в
правило. И така до края на света. Ще доживеем ли някой да сложи прът в колелото
на “прогреса”, така че да започнем да се наслаждаваме на живота в пълната му
красота и да пием от извора му с пълни шепи, необременявани от вечното ни
желание да правим напук?

© Марвин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??