1.03.2007 г., 23:13 ч.

Приказка за любовта 

  Есета
5125 0 2
2 мин за четене
Приказка за любовта
Имах една любов, която растеше в сърцето ми. Тя се появи внезапно – без да я планувам, без да я търся... Не я познавах, не бях свикнала с нея. Тя не беше част от мен. Реших да направя всичко възможно, за да я скрия от другите... Не я разбирах. А защо трябва да живея с нещо, което не разбирам?
Закопах я на дълбоко в земята – така, че никой да не може да я открие, но тя покълна, израстна и разцъфна. Появи се огромно дърво. Под неговата сянка прибягват всички. Не мога да го скрия.
След това изстрелях любовта високо в небето. Исках облаците да я обгърнат и да я стопят. Но внезапно проливен дъжд се изля. Той напои земята и тя роди плодове, които наситиха хората. Не можех да предотвратя тази наслада.
После се изкачих на най-високия планински връх, за да хвърля любовта в бездната. Но вместо да полети надолу, тя се върна и направи мост, по който да мина на отсрещната страна.
Исках да удавя любовта в буйната река; реката, която беше отнела живот. Отидох с лодка на най-дълбок ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Любенова Всички права запазени

Предложения
: ??:??