25.04.2006 г., 6:36 ч.

Приказка за романтиката 

  Есета
3372 0 5
8 мин за четене
Векове наред най-различни любители на заниманията в тясна стаичка, осветена от
огризка свещ, с паче перо в ръка и оплескана мастилница, изписват със стягаща
гърлото и навлажняваща очите чувственост спазмите и вълнения на всеизвестния
сърдечен мускул. Неприятния навик на писаното слово да прави реалния свят още
по-реален, стига само някой луничав младеж или хваната на конски опашки девойка
да подхванат поредната сага за страстта, непременно води до появата на
странстващ рицар или пък съответната жрица изкусителка, преминали измерението
между страниците и действителността. Подобен род индивиди изпитват органична
потребност от дълги словоизлияния, които биха нарушили спокойното ежедневие на
половин квартал, стига да имаше някой готов да ги изслуша. Около тях доста често
се навърта и розовото настроение, лепнещо като захарен памук по разлистващите
пръсти, което бива подхранвано от пакетче носни кърпички(повечето използвани) и
индийска миризлива запалителна клечица. Точно тук е мястото, където преди
затварянето на страстната идилия, по терлици се измъква повествувателната
казуалност и се лепва за приповдигнатото настроение като кърлеж за добре охранен
разноцветен помиар. Именно тези двама оръженосци следваха неотлъчно нашия
самозабравил се романтик, който, запасил се с комплект гумени
предпазители(никога досега използвани, но присъстващи за всеки случай) и кесия в
която прошумоляват няколко скътани, изографисани с местното величество, бивше
или настояще, пергамента, предлагащи начини за достигане до почти отблъскваща
наситеност на розовото, се измъкна от мансардата, готов за подвизи. Поради липса
на калдъръмени улички, димящи факли и конско цвилене, той се запъти към
най-близкия локал, надявайки се да накваси жадно гърло с половинка светло, както
и да изтренира новите похвати, заучени от класическите учители, за намиране на
нежно и искрено същество с което да сподели трепетите на малката музикална
кутийка засвирила лирична мелодия, намираща се на нивото на набедения от поетите
човешки уред за чувстване, но задвижвана от един друг уред, намиращ се малко по
- надолу и надясно. Изборът на подходящо пиво определено надвишаваше този на
благородни девици, склонни да хармонират със сърдечните вибрации на странстващия
трубадур. Все пак на задимените от благовония(файн вирджиния бленд) дългокраки
бар столове се бе настанила “прелестна” нео-романтичка, посръбваща от блестящ
бокал разноцветна течност с неопределен произход. Длъжни сме да отбележим, че се
натрапваше липсата на каквото и да е декоративно чадърче(понеже вече го беше
използвала като клечка за зъби). Нейната буйна като водопад, страдащ от липса на
редовни валежи, коса падаше на мазни филизи по бледото лице, удостоено с
благородството на две синкави сенки под очите, които биха могли да бъдат
достигнати само след усилена употреба на много тъмен грим, или честото
използване на подобни питиета миналите вечери. Този портрет би могъл да се
оприличи като цялостен само ако споменем тънките като конец устни, обрамчени от
перхидролен мъх, който в основите си се чернееше и завършим с бели лачени
пантофки с лилави панделки. Безстрашният, в момента напълно осъзнаващ смисъла на
тази дума и подсилващ значението и с две бързи, поседна на съседното столче и с
лек финес, породен от назнайването на чужбински техники, изсмукани от розовите
страници на романсите, атакува с устрема на нощна пеперуда, въртяща се около
единствения източник на светлина. И скоро целта бе превзета безпрекусловно,
дарявайки го с усмивка, в която директно разпознаваме рядкото ползване на четка
за зъби. Дори симбиозата между восъчното жълто и миризмата на узрял рокфор не
разколебаха тази нежна натура. Последвалата лирична тема даваше възможност за
изява на танцувалните способности на двамата, подхождащи си само по биологичен
вид събеседници. След изправянето на изгарящата съзнанието и обонянието
примадона, пред очите на насълзения кавалер се откри зашеметяваща гледка.
Закрита през цялото време от гигантските телеса на съседното високо дървено
приспособление за болки в задните части седеше музата на поета, като че ли
изкъпана в утринна роса, събирана от венчелистчетата на орхидеи, въплътила
красотата и изяществото на изгрева, ухаеща на топла прегръдка в мразовита нощ,
чистото доказателство, че еволюцията, подпомогната от марковата козметика, е
несравним творец с изтънчен вкус. Срещнаха се очи пълни с младост и надежди,
пламнаха страсти, изгоряха като в пожар човешки съдби, но вечността на мига бе
най-грубо прекъсната от буйното завъртане в музикалния ритъм на объркания млад
бард. На другия бар, розовото настроение се бе облакътило над бутилка с уиски и
бавно отпиваше, наблюдавайки без абсолютно никакъв интерес случващото се.
Повествувателната казуалност с леки стъпки се приближи и го потупва метафорично
по рамото, като сподели мисълта, че е крайно време вече да се спасяват, защото
ги чака тежък случай на любовен триъгълник с елементи на разсъждение. Дори от
гледната точка на имагинерна литературна величина и персонификация на състояние
на духа бе много трудно да се проумее поведението на пристрастените романтици.
На пръв поглед нищо особено не се случи. Изглежда огромната, дразнеща окото и
най-вече кавалера си дама, бе попрекалила със сладките коктейлчета и
единствената останала и мозъчната гънка, спомагаща вестибуларния апарат, сдаде
багажа, придавайки на биологичния изчислителен център ако не лъскавината, то
поне гладкостта на билярдна топка. Сгромолясването на гореописаната персона
причини лека суматоха, изразяваща се в дискретното преместване на туловището
извън пределите на културно-увеселителния център, последвано от не съвсем
съзнателното и определено неуспешно полово сношение с дръжката на отдавна
захвърлена метла. Но дори и уредите спомагащи опазването на чистотата имат
някакво достойнство на молекулярно ниво. За мнозина би било интересно да
наблюдават лудешкия бяг на метър и половина дървен прът с надянат презерватив,
който въпреки липсата на лицеви мускули изразяваше недвусмислено отвращение от
кърканите женски хуманоиди. Ако се върнем за момент на предишната сценка, за
никого не би било изненада проявата на магнетично привличане между останалите
насаме млади почитатели на рицарския епос. Всичко си вървеше точно както на
кино. Тук е момента да вмъкнем някой холивудски ефект, присъщ на филмите,
разглеждащи темпоралните аномалии. Или с едно мигване да се преместим
петнайсетина – двайсет години напред във времето. Същият този сърдечен
завоевател, вече оплешивяващ и позакръглен от обирането на мазничкото от
пържолките свински врат, се събуди с лек стон. По челото му бе избила студена
пот. Обърна се бавно надясно и съзря прелестното създание, което бе сънувал,
поочукано от годините, понатрупало целулит и леко похъркващо. Всъщност той
отдавна бе свикнал с този лек звуков дефект и осъзна, че причината за
събуждането му е възсилничкото попръцкване, причинено от снощното телешко с чили
сос, изгълтано от неговата дългогодишна спътница в живота. Тихичко, на пръсти,
той отиде до съседната стая за да се увери, че тяхното отроче от женски пол,
здраво блъскано от хормоните, не е решило отново да направи въже от чаршафите и
да напусне нелегално семейното гнездо през прозореца, в търсене на непознати
нему сексуални удоволствия. Буцата заседнала в гърлото му бавно се плъзна към
стомаха, а после и към отделителната му система, установявайки, че това на
детското легло не са възглавници, подредени във формата на четиринайсет годишно
момиченце, а самата му дъщеря, спяща сладкия сън на невинните. Обаждащата се
нужда го изстреля към тоалетната на тристайния апартамент, закупен на изплащане
за периода от двадесет години, обзаведен с последна дума на техниниката, също на
изплащане. Подскачайки от крак на крак, стиснал с две ръце посбръчкалия се меч,
погледът му срещна закачения на стената органайзер, зарегистрирал като
задължителна профилактиката на семейния автомобил, предпоследен модел, чиято
лизингова схема отнемаше едва една осма от семейния бюджет. Най-накрая, заел
така специфичната поза пред фаянсовия бог на облекчението, насочил евентуалните
мощните струи точно в малката дупчица на новия ароматизатор(получавате го бонус,
ако закупите поредица 120 класически романи на !!!естествен целулозен
носител!!!, които биха предали изискан вид на вашата всекидневна, хич даже не е
нужно да ги четете, а и тоалетната ви ще мирише добре...плаща се на 12 равни
вноски без лихва, само такси по обслужване на кредита в размер на 10%) за да се
получи така радващия окото тъмно син оттенък, той потреперващ смъкна долнището
на пижамата. Изтерзана, самотна, концентрирана, тъмножълта капчица се отдели от
нагъналото се като Шар-пей някога гордо копие за да падне точно върху
снежнобялата дебела един сантиметър и половина влакнеста памучна изтривалка.
Вътрешното напрежение, тази стихия, мъкнеща трупове на удавени животни,
изтръгнати дънери, срутени мостове, цели градове - бе спряна най-позорно от
нерушимия бент на навика. С перфектно заучен рефлекс, способен да надмогне дори
инстинкта за самосъхранение, той вдигна “дъската” от рециклирана пластмаса.
Процедурата бе изпълнена и позастаряващият, семеен, съзнателен, отговорен
индивид се срина на колене, удряйки главата си в четката за почистване на
“голямата работа”. Насълзените му очи, отчели дразнещата дисхармония, се спряха
на сюрреалистичното жълто петънце, оскверняващо семейната представа за хигиена.
Ръцете му заопипваха трескаво пространството под мивката, успявайки като по чудо
или пък по навик да напипат еднолитрово шише с белина. Течността, блудкава и
миризлива като ежедневието му, прогори синусите и стигна до наелектризираното
кълбо от нерви, съдържащо изплашеното съзнание. Страх от неодобрение. Страх от
погледа на горгоната. Страх от студената вечеря. Страх от намаляването на позите
в секса от една на нула. Страх, ужас, обреченост, безнадеждност. Паника. Улики.
Прикриване. Действие. Заличаване. Облекчение. Дишане. Реки от пот се смесиха със
сълзите на освобождението от камъка на шията. Конвулсии разтърсиха тялото,
авто-хипнозата започна да действа. “Мисля си за хубави неща. Мисля си за рицари
и дами, за стая пълна с рози, за бял кон и песента на арфа. Но какво не ми е
наред? Защо ги няма логиката и симетрията? Как така да спася дракона от
девицата? Защо да цапам съвършенството с капки от моята същност? Защо виждам
нещата от тази гледна точка? Как така се съмнявам в простички понятия? Как
разпознавам доброто със зли намерения и злото което води до добро? Какъв мащаб?
Морал? Кой си ти? Кой съм АЗ? Защо със затворени очи виждам жълтото петно, нали
убих го с препарат?” В този момент на самооткровение той се сети, че след малко
е на работа на поточната линия за сглобяване на електронни часовници, понеже
механичните бяха излезли отдавна от употреба, и обществото бе заменило зъбчатите
колела с микропроцесори. Това е цената , която плащаше за скверните опити да
разтегли мига до безкрайност. А като млад мечтаеше да бъде поет...

© Марвин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добре е !!! Можеш да пишеш прекрасно
  • Е обвинявали са ме в какво ли не, но във френски класицизъм... хахаха По-истинска от тази романтика едва ли ще намерите в моите писаници, пък и изобщо...
  • Стилът ти ми напомня романите от Френската Класика... Поздравления за написаното!
  • хахахахахаххаха!!!!^^ супееееер е!!!!! СТАХОТНО, НЕВЕРОЯТНО, ЗАБАВНО, ИНТЕРСНО само дето накрая е малко тъжно... обаче иначе човече стилът ти е супер!!
    продължавай в тоя дух! 6+++++
  • Марвин, страхотна приказка си написал. Поздрав!
    Ще бъда обаче много доволен ако напишеш есе за истинската романтика. Талант не ти липсва. Успех!
Предложения
: ??:??