Остави ме да потъна в сън незавършен... В бялата мъгла да се скрия... да се скрия и да ме намериш... тъй малка и невинна по пътя да тичам... път, с розите бели в ръка, подарени от Любовта!... И синя бездна е обгърнала детето... а детето се влюбва в малка нимфа, изчезваща като прах, от вятъра понесена на криле в нощта... появява се това дете в сънища и мисли и обзема я нимфата страх, да не би просто да бленува...
© Николета Всички права запазени