Приятели-има ли ги?
Приятелството е безценно за всеки един от нас. Да, разбира се, приятели има, но не винаги можем да изберем или намерим подходящите за нас, тези които ни разбират, умеят да ни изслушват, забавляват и прощават. Най-лесно е човек да познава хиляди хора, но е много трудно да бъдеш приятел с един от тях. Приятел е човекът, който знае всичко за теб, добрите и лошите ти черти, но въпреки това те обича и би се застъпил за теб, дори когато целия свят ти е обърнал гръб. В живота на всеки се случват обрати и тогава наистина имаш нужда от истински приятел, който да те подкрепи и помогне. Приятелството между двама души е неприкосновено и се основава на честност и доверие. Но понякога живота налага някои неща да не бъдат казвани или да бъдат изопачавани в името на приятелството. Наистина лъжи между приятели не трябва да има, но в някои случаи е по-добре да излъжеш за да не нараниш човека, който така обичаш. Но това са благородни лъжи и са напълно оправдани. Ако си намерил човека, който можеш да наречеш истински приятел, трябва да умееш да го запазиш, защото приятелството е най-необходимото нещо в света. Никой не би се съгласил да живее без приятел дори да има всичко останало.
© Росица Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Темата, която правиш опит да поставиш е значима. В едно есе трябва да откроиш и неин рогически център и още други неща - като обем, динамика на изложението и др. Добре дошла!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Човекът, който и истински приятел и не се преструва винаги ще гледа да ти даде съвет, да ти помогне на преодолееш някаква трудност. Той е този, който е с теб в добро и лошо и винги ще може да се допитваш до тях без да се съмняваш, че ще те подведат. Не е нужно физически да е с теб. Разстоянието не е от значение. Душата на човека не разбира, приятелят ти до теб ли е в момента или не, тя се затопля от думичките, които той казва с глас изпълнен с любов.
Според мен приятелите не се избират, нито намират, те просто се появяват при нас, когато имаме най-голяма нужда от тях.
Есето е написано с добър стил и кара четящият да се замисли. Личи си, че авторът е преживял доста и има трезвен поглед над нещата (представата му за приятелството е реална).