Четох някъде, че добрите приятели за трудни за намиране, но невъзможни за забравяне. Така си е! Няма по-трудно от това, да намериш истински приятел сред всички акули, чакащи да захапят в първия ти момент на слабост.

Любовта е сложно нещо! Не знам дали има някой на света, който може да я обясни. Да обичаш някого с чисто сърце, без да търсиш облаги, без злоба, без завист, без потайности, това е мечтата! А да бъдеш обичан по този начин, това е сбъднатата мечта! Това да имаш половинка до себе си, някой, който няма да те остави, дори когато ти самият искаш да се откажеш от себе си, е безценно! Но да имаш приятел, който не ти позволява да стигаш до там, това е... това е най-важното!

Този човек, който знае всяка твоя мисъл преди ти дори да си я помислил, този, който само поглеждаш и те кара да се почувстваш по-добре, този, с когото си стоял и си чакал поредното чудо да се случи, този с когото си се смял, плакал и си чувствал всяка друга емоция в палитрата, това е истинският приятел! Този, чиято болка е разкъсвала сърцето ти на малки частици. Този, за когото ще направиш всичко! Някой, на когото дори се възхищаваш. Защото няма кой да го спре, дори и да се опитва. Защото всяка негова постъпка те кара да е усмихнеш. Човекът с голямото сърце, този, на когото не му пука какво говорят хората, този, който ще мине през огъня за теб и повече няма да го спомене. Как да не му се възхищаваш!

Той може и да не е един! Колкото повече, толкова по-добре! Да си благословен с хора, които ще те накарат да се засмееш дори и в най-тежкия момент, това е то щастието! Само че трябва много да ги пазиш! Не трябва да ги взимаш за даденост, защото и те се губят, макар и трудно! За мен приятелството е като отглеждане на цвете, ако го поливаш добре и го обгрижваш, ще преживее всичко, но занемариш ли грижите, дори няма да усетиш как то вехне и малко по малко умира...

Животът е гаден! Това е общоприет факт! Той е ловък и коварен. Напада, когато най-малко очакваш! Имаш ли приятели до себе си обаче, той става някак по-поносим, по-лесен за преглъщане! Затова да имаш другари, които са готови за поемат по широкия свят с теб е щастието, само не ги забравяй на някоя от спирките, опиянен от новото, защото когато един ден то те разочарова и останеш сам и без нищо, ще искаш те да се върнат, но ще е твърде късно!