Какъв би бил живота ни, ако нямаше на кого да се опрем в трудните моменти, ако нямаше на кое рамо да поплачем, или нямаше с кой да  споделим миговете на щастие.

За къде сме без приятелите ни, хората, които са с нас и в добро и в лошо, хората, които ни разбират и които са с нас винаги, когато са ни нужни. Те са и тези, които ние много обичаме и бихме направили всичко за тях, бихме влезли дори в Ада, бихме дали живота си за най-добрите си приятели.

Точно те са тези, които са с мен постоянно и те са хората, на които дължа адски много, сигурна съм, че всеки от вас има по един такъв човек до себе си, а ако те са повече, то трябва да сте много радостни от факта, че до вас стоят хора, които ви разбират и държат страшно много на вас.

Знам, че не го правим много често, не признаваме пред приятелите си, че сме им страшно задължени, че са до нас и че ги обичаме безрезервно, но аз искам да го направя от ваше, а и от мое име.

Хора, много ви обичам всичките, искам да сте адски щастливи, искам за в бъдеще пак да сме заедно и да прекарваме отново и отново всичките ни щури и луди моменти заедно. Знам, че скоро всяка от нас ще тръгне по своя път в живота и че няма да можем да се виждаме толкова често, но съм сигурна, че пак ще ни е весело и пак ще се забавляваме, прекарвайки всяка секунда заедно.

Не е трудно да го кажем, нито да го признаем, така че съветвам ви да го направите, защото няма да съжалявате, пък и няма нищо по-хубаво от това да кажем „Обичам те!!!” на някого, ако го мислим, разбира се. J