Сънувах, че всичко е било сън. Чувствата, емоциите, усещането, животът ми. Сънувах, че губя всичко, че няма смисъл в нищо. Сънувах, че се поддавам на хорското мнение, отвръщам му и вместо да затихне, става ефектът на снежната топка и то се връща още по-натъпателно. Сънувах, че съм заобиколена от "хора с маски", че губя мечтите си, губя усета си за красивите неща, за залеза, за музиката. Сънувах, че отново не съм себе си, че се губя в любовта отразена, като луната върху морската повърхност. Сънувах най-страшния си сън и тогава се събудих. Първото нещо, което усетих, бе ароматът на кафето, което беше в ръцете на моето момче. "Хайде, ставай, вече е почти обяд, след два часа имаш концерт, всички ще бъдат там" - каза той . Всички ли, кои са те, кое беше реалност и кое - не. Не можех да повярвам, че мечтите ми се бяха сбъднали. Нямах време да погледна света с отворени очи, имах всичко, за което съм мечтала - любов и кариера. Толкова много години бяха минали, а аз съм живяла в измислен сън.
Затова, когато осъзнаете какво имате до себе си и какво сте постигнали, тогава започвате да живеете истински. Аз осъзнах и - знаете ли - красиво е.
© Кристина Христова Всички права запазени