30.07.2007 г., 14:40

Пропаст

1.1K 0 0

Вървиш ли към пропастта, връщане няма.
Искаш да спреш, но спирачки не съществуват.
Самоконтролът е илюзия, която си мислиш, че владееш.
Истината е, че си обладан от една непредсказуема стихия - лудостта.
Лудостта е първичния импулс.
Ключът към животното в теб.
Тялото ти е твоят магнит, с който привличаш всеки вик.
Гласът ти е песента, която всички обожават.
Очите ти са морето, в което всеки мечтае да се отрази...
но малцина успяват да се потопят.
Душата ти е пространството, което никой не може да разбере
и това ги побърква... до лудост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...