30.07.2007 г., 14:40 ч.
Пропаст
Вървиш ли към пропастта, връщане няма.
Искаш да спреш, но спирачки не съществуват.
Самоконтролът е илюзия, която си мислиш, че владееш.
Истината е, че си обладан от една непредсказуема стихия - лудостта.
Лудостта е първичния импулс.
Ключът към животното в теб.
Тялото ти е твоят магнит, с който привличаш всеки вик.
Гласът ти е песента, която всички обожават.
Очите ти са морето, в което всеки мечтае да се отрази...
но малцина успяват да се потопят.
Душата ти е пространството, което никой не може да разбере
и това ги побърква... до лудост.
Искаш да спреш, но спирачки не съществуват.
Самоконтролът е илюзия, която си мислиш, че владееш.
Истината е, че си обладан от една непредсказуема стихия - лудостта.
Лудостта е първичния импулс.
Ключът към животното в теб.
Тялото ти е твоят магнит, с който привличаш всеки вик.
Гласът ти е песента, която всички обожават.
Очите ти са морето, в което всеки мечтае да се отрази...
но малцина успяват да се потопят.
Душата ти е пространството, което никой не може да разбере
и това ги побърква... до лудост.
© София Русева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
