25.12.2019 г., 0:15 ч.

Прощавай, Джани Родари 

  Есета » Социални
757 0 0
3 мин за четене

Прощавай, Джани Родари
 Още от дете Джакомо привлече вниманието на околните. Лъчезарно човече с искрящи сини очи, той предизвикваше любов и умиление и в най-закоравелите сърца. Имаше обаче вроден порок - не можеше да лъже и винаги казваше истината. Хората се възхищаваха на този рядък дар, но за жалост с течение на годините се превърна в огромен проблем. На един каза, че е грозен като надут домашен пуяк, претърпял корабокрушение, на надъхан младоженец разкри без капчица жал как любимата спи със собствения му брат (о, къде си, Райън Гигс), а на трети сравни интелекта с този на набожен бобър в размножителен период. Момичетата пък харесваха  лоши момчета и с него искаха да са "само приятели", докато спре да им върши услуги. Постепенно всички се отдръпнаха и възмъжалият момък остана сам. Джакомо страда дълго, положението стана нетърпимо и замина за Тибет да търси просветление. Там му заявиха - ефекта при лица, неизвършили злини е минимален и изисква дълъг период медитация. Пренасочиха го към митичен жълт магьосник със съмнителна слава. Намери го в странна постройка високо в планината, строена основно с врачански варовик. Отвън се рееха хищни птици, а вътре в компанията на зловещи черни мамби китаец на неопределима възраст чатеше с норвежки сатанисти с чисто новия си Хуавей.
- Искам да стана нормален човек. Да лъжа и лицемернича в общоприетите норми.
Вещерът изломоти някакво  заклинание и даде запечатан плик на клетника:
 - Готов си. Отвори го при поява на проблем.
Джакомо се завърна у дома с променени идеали и коренно различна концепция за грях. Пътьом се отби в Истанбул до световно известния пластичен хирург д-р Енчевоглу, направил физиономията му неузнаваема. Даже си сложи и тире на името за допълнителен драматизъм. Събуди се Джа-Комо. На корицата във фейса блесна нов девиз: "Пари, коли, жени". За капак влезе в политиката, където за отрицателно време стигна дъното на дъната. От най-честният човек на света се превърна в безскрупулен гадняр. Крадеше, мамеше, усвояваше по най-безцеремонен начин, прие дявола в главата си. Но така и не намери душевен мир, тъй като прекрасно познаваше мисленето на хората и осъзнаваше болезнената истина - няма нито един приятел. Цялото му обкръжение щеше да изчезне като пролетен сняг на мига, в който нямаше да бъде полезен. Последната му надежда бе в плика. Отвори го с треперещи ръце, но там прочете - "Това е цената. Няма да имаш приятели. Не мога да помогна. Безнадеждно е". Тази мисъл го разсипа. Стана още по-зъл и брутален. И по-богат. Битието му се превърна в поп-фолк. Но един ден събра цялата си собственост, пари и богатство и запали всичко. Изгори до основи дори оценяваното на милиони имение, където бе изградил мини зоопарк и грациозни елени мирно съжителстваха с незаконно пребиваваща черна пантера. Драсна клечката и на черната панамера, видяла доста от прелестите на Кристина Агилера. Можеше да дари парите за бедстващи деца или поне да спонсорира футболен клуб със стадион без козирка, например. Не го направи. Срути и мостовете след себе си с външния свят и се оттегли в дива пустош, далеч от всякаква суета и обществени дейности. Една мрачна и дъждовна сутрин към него се присламчи  прегладняло, но доста своенравно куче. И за своя огромна изненада за пръв път усети истинска любов. Косматото създание беше благодарно, вярно до гроб и не искаше нищо. Но животът не е песен и Косматко се спомина от рак. Джа-Комо беше тотално опустошен. Не си взе друго животинче, защото нямаше сили да изживее повторно такава драма при неизбежния край. Остана си до края на дните в кирпичената колиба, забравен от всички, с абсолютно безразличие към всичко. Смъртта му предизвика безкрайни полемики между ангелите и демоните. Не знаеха къде да го пратят - в ада или в рая. Решиха да редуват двете квартири, но резултатът бе потресаващ. Джа-Комо нито страдаше в ада, нито показваше някаква радост и блаженство в рая. Абсолютно все тая му беше. Това бе в тотален разрез с каноните на Бог и той се принуди да се обърне към своите господари. Те умуваха дълго и накрая пратиха неудобната душа обратно на планетата в земя като една човешка длан, където съществото от качествено нов тип на спокойствие да разбива човешки съдби. Кариерата си то започна като пожарникар.

© Васил Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??