22.01.2008 г., 4:43 ч.

Прости ми, за човека, който съм 

  Есета » Любовни
3726 0 2
2 мин за четене
Отварям вратите на тъгата си за теб. От тук натам имаш два избора: единият ще те накара да плачеш, а другият ще ти каже да спреш да четеш. Кой ще избереш?
Ако четеш това, се приготви за моята мъка, приготви се за разходка из долината на страдащото сърце, където мъката и сълзите ще царуват вместо красотата на очите ти. Прости ми, за човека който съм... един прекаран ден с мен и моята съблечена душа те
мисли
Здравей любим герой,
колко дълго време мина откакто не ти казах и една мила дума? - всъщност някога чувала ли си мили думи от устата на огнедишащ дракон? - обещай ми, че тъгата ми няма да те погълне... обещай ми, че печалния образ, който създадох от рицаря на тъмнината няма да те вземе за своя жертва. Ако това стане и предсказанието се сбъдне, ще умра. Ще спра да съществувам, истинска, обичаща и близо до теб.
Плача, любим, мой действителен герой. Плача, защото ми липсва всяко едно твое докосване, проклинам часовете без теб. Горя бавно минутите, за да дочакам теб...
Жигосвам сърцето с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Предложения
: ??:??