Просто искам малко щастие… из мислите на една самотна жена

Толкова ли много искам? Малко щастие, малко мир и спокойствие… да съм значима за някого, да се чувствам желана и обичана, да има кой да се погрижи за мен, да ме попита как съм, имам ли нужда от нещо. Чувствам се самотна, чувствам се празна… Чувствам се сама. Искам истински човек до себе си, който наистина да ме обича, такава каквато съм, да ме разбира и цени. Готова съм на всичко да направя човека до себе си щастлив. В замяна искам просто малко щастие, нищо повече. Искам да знам, че знача нещо за някой на този свят, че съм нужна на някой, че съм Единствената за някой. Толкова ли много искам? Искам да има с кого да поговоря, да се оплача, да се радвам. Искам просто някой да ме изслуша когато говоря, ей така просто да ме изслуша… Толкова самотна се чувствам… Понякога се чудя какъв е смисълът на моя живот? Нали казват, че всеки има мисия на този свят? Каква е моята? Какво се иска от мен? Какво трябва да направя?

Колкото повече време минава и придобивам опит в моя живот, толкова по – трудно става вземането на решения, тъй като се замислям по дълбоко над нещата. Преди всичко беше лесно. Днес решавам едно правя го, утре решавам друго, пак го правя. А сега не е така, сега се замислям повече над всяко действие и се чудя дали съм взела правилното решение. Като цяло не съжалявам за нищо в моя живот. Каквото съм направила или не, така е трябвало да стане. Така съм го почувствала в момента, така съм го направила. Аз съм човек воден от емоциите на първо място, след това от разума. За добро или лошо такава съм – открита, искрена, всеотдайна… Винаги се опитвам да радвам хората около мен, колкото и да са ме ядосали или наранили в даден момент, аз им прощавам. Давам шанс на всеки, който го поиска и може би това ми е грешката. Чувствам се недооценена. Имам чувството, че прекалено много гледам за другите, а те не го оценяват. Постоянно се интересувам как се чувстват, имат ли нужда от нещо и в същото време гледам и да не ги притеснявам. Такава съм си притеснителна… все си мисля да не преча с действията си, с присъствието си. Винаги гледам да се съобразявам. И винаги съм готова да приема критики или забележки, ако с нещо съм прекалила или не съм направила както трябва.

…и когато става въпрос за човека на когото държа не пестя нищо време, пари, усилия, енергия… всичко давам, за да може този човек да е щастлив и в момента, в който го правя това не очаквам нищо в замяна, просто съм щастлива, когато човека до мен е щастлив. Но не знам защо винаги идва един такъв момент в който хората ме приемат, като даденост. Говоря специално за мъжете в моя живот. Когато той иска получава и аз усещам от какво има нужда и го давам без да се замислям. Но когато стане на въпрос за мен, той не го прави. Не искам да карам никой нищо на сила. Но аз се раздавам докрай и искам само малко признателност и уважение. Толкова ли много искам? Просто малко щастие…

Искам някой, който да ме прави щастлива, без да очаква нещо в замяна. Някой, който иска просто човешко отношение и топлина. Някой, който да ме гушне, целуне и прегърне точно когато трябва, без да му казвам. Искам просто някой да дойде и да ме грабне за ръката, да ме разтърси от всичко това, в което се намирам и да каже: ‘’Ти вече си с мен, аз ще се погрижа за теб!” Искам да има на кого да разчитам. Имам нужда от помощ. Омръзна ми да съм силната и да мисля и правя всичко сама. Искам човек на когото мога да се доверя и да съм спокойна. Имам нужда от любов, подкрепа и разбиране. Имам нужда от малко щастие…

Не знам, може би съм много взискателна или претенциозна или прекалено срамежлива или неуверена. Има причина някъде да греша, за да не се случват нещата при мен. Или просто се старая да се харесам на всеки, който малко ми привлече вниманието. Да такава съм „лесна”, в добрия смисъл на думата. Не мисля, че е нужно да се гоним, като куче и котка дълго време при положение, че се искаме и харесваме. Такава съм си спонтанна и влюбчива. Просто се нуждая от малко любов, от малко щастие….

Преди всичко човека до мен, трябва да ми бъде най-добър приятел. Да имаме общи мечти и интереси, но до там да запази всеки своята идентичност. Колкото и си приличаме, толкова и да сме различни. Искам човека до мен да може да мисли, да разсъждава, да си пада малко философ, да има за какво да говорим, да спорим дори понякога, да е жив… , да говори, да споделя, да обсъждаме мечти и планове, да сме заедно… щастливи. Не искам да съм обсебваща, да не ходи никъде без мен или да не прави нищо сам, но да ме търси, да иска моето мнение, защото е важно за него. Аз не съм от този тип жени, който ограничават мъжете си или са прекалено ревниви. Държа връзката ми да се гради на взаимно разбирателство, доверие и компромиси, защото без тях не може, няма перфектни хора.

Всъщност аз показвам различна страна от себе си всеки път, зависи с кой хора и в каква среда съм. Както се казва с глупавия мога да съм глупава, с умния – умна. Аз съм такава, каквато другите около мен ме накарат да бъда. Да естествено имам предпочитания, не съм безлична. Но дали ще се разкрия на 100% пред някой и коя страна ще изпъкне повече лошата или добрата, това хората около мен го решават с тяхното отношение и държание към мен. В началото винаги се държа добре с всеки и се раздавам докрай, защото съм човек на емоцията. Водя се от чувствата, не от разума, винаги е било така. Така го чувствам в момента, така го правя. Не знам, може да е грешно за някой хора, но аз съм такава трудно владея емоциите си, водя се от тях и не го правя с лоши намерения. Лошото понякога е, че другите се възползват от тази моя черта. Винаги може да се разчита на мен за каквото и да е било. Винаги съм насреща. Дори когато е трябвало да си тръгна съм оставала, защото винаги има една частица в мен, която е вярвала, че нещата ще се оправят и рано или късно всичко ще си дойде на мястото. И в момента го мисля, но понякога просто нямам търпение да се случи. Като цяло съм човек оптимист, който умее да търпи и чака, за да получи това което иска и го прави щастлив. Вярвам в добротата на хората, може да звучи малко наивно, но добротата крепи света, не завистта и злото.

Искам човек до себе си, който да ме уважава, обича и подкрепя. Искам просто малко щастие…