Щом на теб не ти пука, и на мен не ми пука. Щом на мен не ми пука, и на нея не й пука. Щом на нея не и пука, и на него не му пука. Щом на него не му пука, и на теб не ти пука. (Прокълнатият кръг на апатията)
******************************************************************************

 Обожаваме начина, по който хората изнасилват съзнанието си, защото им е трудно да повярват, че заслужават уважението си. Кара ни да се радваме, че личното ни самочувствие е безсмъртно, защото никога не бихме били способни да се засегнем от това, което казва стандартният, малко познат идиот (всеки, който каже нещо, което не ни удовлетворява). Сферата на доверието ни е достатъчно тясна, за да се чувстваме забележителни около 166 часа в седмицата, което е цялата седмица, без часовете по немски.
 Сигурно много ни мразят. Нещо, което няма значение, защото просто не ни пука. И навярно много гледат с пренебрежение на нас. Факт, който не може да ни докосне, защото знаем твърде ясно, че сме по-добри от тях. Много смятат, че грешим. Не би могло да повлияе, защото ние просто знаем, че сме прави. И въпреки всички подвиквания "кретен, идиот, малоумник, сган, отрепка," мнението ни за нас е недосегаемо, защото сме един зад друг и докато това е така, винаги ще сме най-правите, независимо кой има право и винаги ще сме най-интелегентни, независимо колко доктората има отсрещният.
 И дори да пресечем границата на нормалното и моралното, я пресичаме заедно и докато затворената ни система съществува, винаги ще сме способни да начертаем нова, наша си граница и да нарисуваме, нов, наш си морал.
 Всеки отговор е верен, докато го подкрепяме заедно.