Прозрачният човек
Аз съм прозрачният човек.
Едно време бях дълга влакова композиция и пъплех напето по Баира на славата. Обръщах глава назад и се изпълвах с умиление при вида на малките вагончета. Възгордявах се сам от себе си.
Някъде в долината се появиха търговците. Взимаха си, каквото им трябва, и си тръгваха. Не чух някой да ме забелязва. Не видях някой да ме пита нещо.
Разпродадоха ме целия.
Вече не мога да се обръщам гордо.
Да подсвирвам весело - Пристигам!
В прозрачната стая на моята душа остана само едно хапче. Него никой не го иска.
-Купи си кур, брат ми. И ще забравиш за глупостта си.
Купи ми ти. Аз съм прозрачният човек. Мен никой не ме вижда.
Подрънкваме си двамата с хапчето и даже има вече някаква хармония.
Но...
Продай и него.
Тишината е висшето състояние на ума.
11.07.2011.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
