Животът и смъртта - два свята, разделени от толкова много, а всъщност толкова близки един до друг. Като реки, успоредно разпилени по озеленената земя, като две птици, реещи се из небесната шир. Като приятели, тръгнали нанякъде заедно.
Кой е по-близо до смъртта? Дали това е гробарят, който всеки ден отваря входа на ада, като разкопава дупката за твоето тяло, или е лекарят, който с празен поглед обявява часа на смъртта ти? Или пък е окървавеният вълк, който ближе раните на своето вълче, простреляно от поредния бракониер? А кой е по-близко до живота? Майката, която нетърпеливо чака да чуе детския плач; родилката, която го изражда, или самото бебе, което се опитва да докосне живота с ръце? Да го облепи с любопитство, да го хване с нетърпение... Е, досещате ли се вече за този така труден отговор, който чакам да ми дадете? Кой е по-близо до смъртта и до живота? Да, разбира се, сетихте се. Това сме ние, всички хора, които очакваме да чуем последната камбана на нашия земен живот. Скитащи призр ...