4.05.2007 г., 14:26

Птица

2.2K 0 3
Пролет е навън...
Птичките са се завърнали и с нестихващ ентусиазъм пеят песента си.
Как ли са живели през студените месеци?
Сигурно са мечтаели за сегашните мигове, в които изразяват Любовта си към Живота.
Прекрасни са. Възхищавам им се.
Ако не бях човек, щях да искам да съм птица. Но каква?

Не мога да пея, така че славей не бих могла да съм.
Не изкачвам върховете си, за сметка на враговете си, както прави орела.
Къщи не мога да строя, тъй че и лястовица не съм.
Жабки не обичам да ям и щъркел не съм.
Обикновено човече съм - простичко и невинно, като врабчето навън. Вярно е на родното си място в жега и мраз.
Но и бушуващ ураган съм - бунтар до дъното на душата. Като майка-сокол пазя обичните си същества. За справедливост и равенство се боря и все на прицел съм от злокобни хора.
На ръба живея - между Живота и Смъртта се пилея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...