14.03.2013 г., 22:51 ч.

Пуркоа па, Европо!... 

  Есета » Философски
1091 0 0
2 мин за четене

 

Знаете ли, какво е нафпавок от  Горно Драглище? Това е българският деликатес, който скоро ще стане за България това, което е узото за Гърция и плескавицата за остатъчна Югославия. Прави се от свинско месо в пепел и традиционни за нашата кухня подправки, а чужденци вече са на път да сертифицират продукта като типично нашенски. А да сте чули за българското зелено сирене от Черни Вит? За да бъдат признати за хранителни продукти, е нужно държавата да направи рязък завой, да изготви редица документи, регламентиращи производството им и да премахне евроизискването за пазарна история спрямо определени продукти.

Подобно на онзи, необходим да стори, за да не катурне обществената кола по стръмния балкански път към обединена, но и автентично бранеща националния си  суверенитет Европа. Сетне внимателно да спре колата, да разчисти бурените - самораслеци и препъникамъчетата, и потегли, необръщайки кой знае какво внимание на разхвърляните покрай него лъскави евроизлишества... И правилата на една безпардонна, често дори лицемерна и пощръкляла Европа.

Както в случая с двата уникални хранителни продукта.

Защото тук, на Балканите, имаме по-различен мироглед и въжделения от тези на богопомазания, зализан немец или префърцунената французка дама, получили социалните и обществени благинки най-вече по рождение. Имаме и общи страсти, свързани със стремленията  и надеждите на гордия балканец от Шар планина до долна Тракия - надежди за общ дом, независимо от различията в бит и светоглед. А може би и точно заради тях, те се допълват като невероятните шарки на пъстра родопска или мизийска черга, върху която несмело пристъпва и Али, и Миодраг, и Петър, за да влязат в този дом, седнат край огнището и запеят, здраво стиснали ръце. Нали песента е висшето човешко проявление на величавото и трагичното, а има ли по-величава и трагична история от нашата, балканската история? Тя е и неистов опит да се разрушат догмите, да се открият шлюзите на народността и самобитността на нациите, без които линее пъстрият калейдоскоп на европейското семейство и прилича на този на влюбен в себе си тевтонски рицар. Песен и дом, в които няма място за махленски разпри и междусъседски крамоли, а за взаимно уважаване мнението на другия и взаимопомощ. Понякога различна от тази на другата Европа, за това и по-ценна. А навременната помощ е два пъти помощ, особено ако ти се притече съседът.

А ние, балканците, трябва да свикнем да си помагаме в своеобразния път на развитие, независимо от допуснатите, волно или неволно, грешки...

Необходимо е и сега да си помогнем.

По този неутъпкан път към общото европейско семейство, където да намерим приятели, но и добри съседи. Сърби, гърци, турци, македонци... Европейци, но на първо място и балканци, запазили своята идентичност. Защо не, уай нот, пуркоа па, Европо?...

 

 

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??