16.11.2010 г., 16:29

Пътека "Лъжа"

2K 0 1
2 мин за четене

Всеки ден чакаш едно нещо,

губиш се в празни емоции,

дишаш зловещо.

Искаш всичко да приключи сега

"Трябва да ù кажа истината!"

но за сметка на това

крачка след крачка

продължаваш по пътека "Лъжа".

Затваряш се в себе си дълбоко

и вече около врата ти не е толкова широко.

Започна ли да се задушаваш?

Да ти кажа честно,

отдавна спря да ме озадачаваш!

Само искаш, нищо не даваш,

когато се замисля...

и капка от мен не заслужаваш,

затова спри да се надяваш!

От днес сам по пътеката продължаваш

или както там сте двама,

защото за мен място отдавна няма!

 

Питай ме дали не бях готова,

готова да ти се отдам,

без да изпитам 

капчица жал или срам.

Сърцето и душата си 

защо не послушах?

По дяволите, не знам!

Дори разумът ми каза:

"Мястото ти не е там!"

Аз напук вървях към теб,

а ти оказа се поредната лъжа. 

Честно да ти кажа,

няма такава плесница!

Върна ме обратно в първи клас,

колкото и да викам,

ти няма да чуеш моя глас.

 

Учили са ме, че в любовта

нямало място за правила,

но откакто без теб не мога да продължа,

сама си обещах няколко неща...

Искаш ли да ги знаеш?

Не се пули...

За тях можеш само да си мечтаеш!

Искаш да знаеш?

Е, няма как да стане,

избери си някое друго състезание,

щото в борбата за мене загуби,

а и участниците вече са други!

Не съм героиня в "Отчаяни съпруги",

че да ми минават твоите номера,

а и дори на филмовата лента

би изпъкнала твоята лъжа!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...