Здравейте. Днес ще ви заведа на едно пътешествие към изцелението, което преживях през последните няколко години, но което всъщност се случва за вас в „Сега-то.”

        И така, имах в живота си човек, който просто не можех да понасям. Всичко, което той казваше ме дразнеше. Ненавиждах държанието му. Използваше ме. Бях като една недоволна марионетка в ръцете му и се чувствах безсилен.

       Един ден ми дойде до гуша  и изказах силно намерение да намеря решение за този проблем. Помолих се вътрешно да ми се разкрие път, чрез който мога да намеря мир и изцеление във взаимоотношенията си с този човек.

       Беше ми  ясно, че аз съм предизвикал цялата тази постановка, защото това е едно от първите неща, които човекът, който желае да поеме съзнателен контрол над живота си трябва да признае и приеме, макар и да не го разбира и съзнава напълно в началото.

       „Аз съм отговорен за всичко” - си казах. „Признавам го. И сега, какво да правя като сам съм предизвикал всичко това – да бъда жертва и да изпитвам гняв ли? Добре, аз съм отговорен!” - заявих отново. След това се запитах какво да правя с очакване да намеря посоката…

       След известно време попаднах на една статия, в която се разказваше нещо интересно. В нея беше описан експеримент, проведен от някакъв учен (мисля, че беше Масару Емото). Имало някакво езеро, което било пълно с боклуци. По цялата му повърхност били разпръснати най-различни битови отпадъци. Ученият човек, заедно с духовен хор отишъл при езерото. След това хорът пял известно време песни  с духовна тематика, които били насочени към езерото. На другия ден всички боклуци били утаени на дъното, а по повърхността водата била кристално чиста.

       В този миг нещо в мен щракна. Казах си: „добре, моите негативни мисли и отношението ми към този човек са подобни на боклуците по повърхността на езерото и съответно реалността ми е такава, че живея в замърсена атмосфера, и ако съумея да последвам примера на хора, т.е ако започна да заменям негативните си мисли с позитивни, то това би довело до същия ефект, както при езерото. Просто изцелението ще се случи.”

       Как да кажа, в този момент разбрах, че това е пътят – да започна да заменям негативните си мисли с позитивни.

       „Добре!” – си казах. „Това е пътят към мира, спокойствието и хармонията по този въпрос. Искам да имам чисти взаимоотношения с този човек.”

         След това попаднах на една книжка, в която се казваше: „Ако обръщаш внимание на нещата, които не харесваш в човека до себе си, ще каниш в живота си точно това. Ако обръщаш внимание на нещата, които харесваш в човека до себе си, ще каниш в живота си точно това. ТАКЪВ Е ЗАКОНЪТ!”

       Разбрах, че трябва да започна да обръщам внимание на хубавите страни в този човек, като по този начин бих могъл да поканя точно тях в живота си, по силата на Закона за Привличането.

       Не бях се замислял по този начин досега. Не бях дори допускал в съзнанието си мисълта, че в този човек може да има нещо добро, което да ми хареса и което да поканя в живота си. Взех решение да започна да търся позитивните страни както в него, така и във взаимоотношенията ни. Да кажа, в началото хич не ми беше лесно, защото старата реалност (това, което вярвах, че този човек е) се появяваше отново и отново в преживяването ми, изкарвайки ме от равновесие всеки път, отново и отново.

       Не се отказах. Бях твърдо решен да намеря мир и баланс по този въпрос. Така че, продължих да се интересувам как мога да сторя това. В последствие открих още практики и пояснения, които ме приближаваха до целта ми, стъпка по стъпка.

       Открих, че такова каквото е отношението ти (вярването ти) към нещо, такова е и преживяването ти. Открих начини, чрез които да променям отношението си по много въпроси в живота си, а това водеше до промени в начина, по който преживявах нещата по тези въпроси. Постепенно започнах да усещам Силата в себе си. Силата, която осъзнаваше и заявяваше: „аз наистина съм творецът на реалността си и щом мога да променя това мое отношение, значи мога и това да променя. Никой не ми е виновен за нищо. Но всичко е мое дело.”

       Отношението ми към този човек също започна да се променя. Преди срещите си с него ми ставаше все по-лесно да очаквам хубавото. По време на срещите ни ми беше по-лесно да се насочвам към баланса си. Чувствата на обвинение, гняв и ненавист, постепенно започнаха да отстъпват място на такива като разбиране, толерантност и дори приемане (в началните му форми). След като се разделяхме, вече не мислех с часове за това колко е гадно да имаш такъв човек в живота си, но просто продължавах деня си под надслов: „Искам да се чувствам добре.”

       Нещата помежду ни се развиваха все по-добре. Усещах, че назрява нещо, докато един ден чух думите на един духовен учител, които ми донесоха могъща реализация: „ Вървете така, сякаш сте невидими. Виждайте как един дух се движи в света на мъжете, жените, децата, човеците. Виждайте как тялото ви върви и как Духът ви остава незасегнат от онова, което виждате пред себе си. Виждайте как Духът ви се свързва с Духа на човека пред вас, до вас или зад вас… Когато вървите като дух и виждате Духа на човека до вас, и виждате Духа в човека, който е невъзможен (понеже така утвърждавате Божествения Дух в този човек), вие се превръщате в негов будител. Вие можете да сте единственият човек, който вижда Светлината на Божественото в трудните хора. И следователно им позволявате да счупят клетката, в която цялото човечество ги държи затворени.”

        Вътрешно затихнах.  Това беше следващата стъпка. Разбрах какво се казваше: „човек трябва да съумее да се извиси над проявените характеристики на своя съсед и да погледне на него с нови очи (с очите на Духа). Трябва да съумее да съзре Истинския Човек в своя събрат. Но кой може да види Човека, ако не самия Човек?” Това ме разтърси. Тази личност, която привидно не понасях беше моя будител. И чрез желанието си да постигна мир в себе си, аз се превръщах в неин будител.

       Прозрях, че именно в това е смисълът на всяка една човешка връзка. Този срещу теб отразява това, което носиш в себе си. И ако използваш познанието за този дар, за да промениш себе си, то това, което виждаш в човека отсреща също ще се промени.

       След това плаках от радост, защото бях готов да освободя цялата болка, цялата обида, целия гняв и всичко това, което превръщаше съзнанието ми като онова езеро от примера, за който ви разказах.

        Мислено поканих образа на този човек, изграден от страховете ми, пред себе си и той застана във всичките си мрачни краски, зловещ и неприятен. Но това хич не ме смути, защото усещах Силата на Източника на Любовта в сърцето си.

       Подхванах прощалния си монолог: „Ти ме обиди. Третираше ме зле и си ми причинил много болка и тревоги, но сега това е минало, защото съм готов да ти простя. Прощавам ти в името на тази велика любов, която сега изпитвам в сърцето си. Прощавам ти за всичко.”

       Как да кажа, все едно камък падна от плещите ми и този мрачен и зловещ образ, който седеше пред мен се спука като надуваем балон. А по средата му седеше най-големият дар, който бях виждал в живота си до този момент – това беше усмивката на Истинската Същност на този човек. И тази усмивка се усмихваше на моята Истинска Същност. Онемях от захлас.

        Казах си: „Бооожее, колко си красив”, а сълзите ми се ронеха една след друга. Сълзи от радост, които отмиваха цялата нечистотия, която седеше между мен и този човек. Това беше свещен момент.

       Знаете ли какво се получи след това? Човекът, за когото ви говоря, се промени коренно, но всъщност не той, а аз се бях променил. Какъв парадокс!  Вече ми беше невъзможно да виждам в него нещо друго освен тази сияйна усмивка, с която ме съзерцаваше Истинската му Същност. От този момент нататък каквото и да ми казваше или каквото и да правеше, в мен не се събуждаше никакво друго усещане, освен чувството на любов, признателност и състрадание. И макар ушите му да бяха глухи за откритието, което бях направил, бях сигурен, че някъде дълбоко в себе си той разбираше какво се беше случило.

     Нужно ли е да добавям, че мирът  помежду ни се появи напълно, точно такъв, за какъвто бях копнял толкова много време.  Истината винаги тържествува.

       Това беше моето пътешествие към изцелението и се надявам да ви съдейства по вашия Път.