16.02.2009 г., 8:16

Радост

2.6K 0 4
1 мин за четене

                                                                  Радост

 

                         Днес, когато те гледах, когато те слушах и като те чувствах близо до мен, изпитвах радост, голяма радост. В мен се появи желание да изразя тази радост в стих. Но нямах думи! Затова и не можах да намеря рими, с които да сглобя стиха. Това е причината да се откажа от стиха и да премина към проза.

                       Знаеш ли за колко понятия, които изразяват определено човешко чувство като обич, омраза, радост, тъга, мъка и други подобни трудно може да се даде определение? Много са. Причина за това е фактът, че всеки човек е строго определена индивидуалност, която по различен начин възприема събитията и проявява тези чувства. А те, чувствата, при всяко отделно събитие могат да се проявяват не само по различен начин, но и с различна сила. Аз обаче реших, разбира се, малко самоуверено и смело, поне само за себе си, да дам едно определение за понятието РАДОСТ, което се появи напоследък в нашите разговори. Определих го като ТЪРЖЕСТВО НА ДУШАТА.

                  Спомняш ли си напоследък колко пъти съм заставал срещу теб и съм те гледал и съм ти се възхищавал и съм губил способността за членоразделна реч, повтаряйки само името ти? Ти ласкаво ме питаше: "Какво ти е, какво става с теб?" А в мен звучаха тържествени химни, ехтяха сребърни камбани, душата ми тържествуваше, тогава ме обладаваше някакво чувство,което ме връщаше на земята, бавно се възстановяваше способността ми да говоря и едва-едва произнасях: "РАДВАМ ТИ СЕ!" Днес, когато ме поздрави по случай моя юбилей, разбрах кога се радваш и ти. Останах приятно изненадан и поласкан, тъй като зная, че някои думи изговаряш много трудно, но никога напразно. И ако ти изпитваш чувството радост, поне на половината от това, което изпитвам аз, когато душата ми тържествува, тогава бих бил безкрайно щастлив.

                                               15 март 2000 година    

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • толкова е хубаво...
  • Благодаря.
  • Радост.........
  • Загубила е поезията, точно толкова, колкото е спечелила прозата.
    Но главния печеливш е читателя. И мъдро и емоционално, а може би и научно. Но най важното е според мен умножената радост не само между двама ви, но и между значителен кръг близки и познати.

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...