Радвай се на живота, без да го сравняваш с живота на другите
Човек преживява какво ли не. Минава както през лоши, така и през хубави моменти. В някои плаче, в други се смее. Но каквото и да се случи в живота ни, ние трябва да му се радваме и да оценяваме всяка изживяна минутка от него. Човек не трябва да обръща голямо внимание на нерадостните мигове и в същото време трябва да помни онези, които го правят щастлив. Само така би живял добре.
Животът не е подарен. Той е даден на човека, за да го заслужи. Затова ние трябва да го планираме така, сякаш живеем за последно. Но въпреки плановете, бъдещето на всеки от нас се развива по различен начин - едни имат повече късмет и преживяват по-весели мигове от други. Има неща, които просто не зависят от нас. Но каквото и да става с живота на даден човек, той никога не трябва да го сравнява с този на другите. Защото както всеки един индивид по света е уникален, така всяко съществуване, само по себе си, е различно.
Има много хора, които винаги сравняват собствения си живот с нечий друг. Те не виждат своите преживявания, успехи и радости, а само късмета, който е имал някой. Такива хора често стават завистливи и не могат, в пълния смисъл на думата, да се радват на щастието, което са имали самите те. Понякога дори не забелязват, че са също толкова късметлии, колкото и онези, с които се сравняват. А живот, прекаран по този начин, не е изживян пълноценно.
Да изживееш едно щастливо съществуване, означава да прекараш по-голямата част от него по начин, който се харесва на теб самия. Все по-често се сблъскваме в ежедневието си, с хора, които следят всяка наша стъпка и дори видимо завиждат за това, което ни се е случило в един или друг момент. Дали такива хора са щастливи? Дали не обръщат повече внимание на съществуването на околните и на техните преживявания, отколкото на своите собствени? Няма нужда да бъде отговаряно на тези въпроси, техните отговори са повече от очевидни. Хора, чието време минава в обсъждане на нечие друго битие, не живеят истински.
Всеки човек е дошъл на Земята, за да извърви своя път, да изпълни определена мисия. И всяка от тях е уникална и неповторима. Но много хора не го осъзнават. Те не могат да направят живота си подобен на нечий друг, не могат да го сравняват и да се опитват да го копират. Също като човешкия характер, съществуването не подлежи на шаблони или на определени модели - то е единствено, то е такова, каквото ние си го направим. Човек трябва да оценява всеки ден, без да го оприличава с този на другите. Трябва да помни, че колкото повече битието му се отличава, толкова по-незабравимо и уникално ще е.
Ние, потомците на Адам и Ева, сме дарени с най-големите богатства на природата - възможността да мечтаем, да изразяваме чувствата си, да плачем и да се смеем. А това прави живота на всеки от нас толкова разнообразен и различен. Дали, обаче, оценяваме това, което ни е дадено? Много хора мислят, че едни притежават повече от други. Не, в действителност, това изобщо не е така. Важното в случая е да направим така, че с тези дарове съществуването ни да стане неповторимо.
Човек трябва да се радва на живота си, без да го сравнява с живота на другите. Защото колкото и да се опитваме да изживеем това, което изживяват те, ние трябва да знаем, че всеки един момент на Земята е уникален и единствен и е невъзможно да бъде повторен. Затова, хора, радвайте се на всеки свой миг, на всяка секунда и на начина, по който сте ги изживели, защото нито едно чуждо преживяване не може да се сравни и с най-малката радост, изпитана от Вас!
© Меги Алексиева Всички права запазени
Имам си една проза, която е нещо такова, но все и намирам кусури или ми се струва инфантилна и лична...
Е май ще набера смелост тоя път точно благодарение на това