Равносметка без имена? Не е ли време да свалим маската на тишината? Ето и я нея! Засегнати от това ще има доста, повярвайте ми, защото още не може човек, който е изживял младините си през Бай Тошово време, а сега живеейки в мизерия като пенсионер, със 75 лева на месец, да вярва на новото! Та това е т.нар. синдром на празния хладилник! Носталгия по миналото, която все още определя управлението в нашата китна малка държавица! Нека обаче да я разнищим малко по-подробно! И да видим кой е виновен за това и как се възползва от това! В едни не толкова далечни години (аз обаче все още не съм можел да ходя) се е надигнала една вълна на новото! И то не с празни надежди! 40-те години на еднотипно, като шаблон на грамофонна плоча съществуване е оставило неизличими черти и някак си всекиму е писнало от това! Чувства се като във задимена къща и иска да излезе да си поеме въздух! Но понеже не само един човек се е чувствал така, а целокупният народ, съвсем спокойно може да се каже, че блъскайки се всички да излязат през вратата, без никакъв ред, се е създала една свобода, която по-късно прераства в свободия! Ето къде се крие корена на сегашното ни дередже! Но нека зарежем миналото. Има една простичка сентенция, родена от моята мисъл - Бъдеще няма, настоящето не съществува, а миналото е за идиотите. И някой ще кажат - ама как е възможно това настояще да не съществува? Много е просто - настоящето съществува в един безкрайно малък интервал от време и после се превръща в минало. И така, да се върнем на темата и да обясним на читателя, защо бе нужно това лирическо отстъпление. Ами именно да поясни, че не трябва да живеем в миналото, а в настоящето, колкото и кратко да е то. Днес, за съжаление, много малко хора живеят в настоящето, а хлипайки и оплаквайки мизерния си живот, гледат поредното изказване на премиера ни - многоуважаемия Сергей Дмитриевич Станишев, който с „желязна ръка" налага на българския гражданин светското и проспериращо управление. А горките баби пенсионерки, които толкова много го обичат - те как си купуват хляб - с неговата обич ли???????? ХАХАХА!! Смехотворно! Защо всички те живеят в измисления свят от червени рози на станишев (неговото име не заслужава главна буква). Отново е много просто - обещания за пенсии, обещания за това, обещания за онова и понеже пенсионерът живее само с надежди, той вярва и използва едва стигащите му сили да пусне бюлетинка, за доброто момче, дето ще оправи държавата. Дали? Но нека оставим за миг този руски по душа човечец и се насочим към един друг истински българин - Ахмед Демир Доган! Какво да кажем за него? Ами една дума е достатъчна - мафия (макар че думата има съвсем друго предназначение в буквален превод). Преди време бях на екскурзия в Турция. Искам да ви кажа, уважаеми читатели, че тази доста по-голяма от нас държава, в момента може да се похвали с доста по-добра от нашата икономика. Защо го казвам ли? Ами защото някой ще каже - тоя вдига ръка срещу Доган, значи мрази турците, мрази циганите, мрази пенсионерите - долен расист. Не! Не! Не! Имам приятели турци! Баба ми и дядо ми са пенсионери - нима мразя и тях! НЕ! Ненавиждам обаче тези, които подкокоросват тези малцинствени групи да си мислят, че всички останали са против тях. Това е самата истина. Ако някой мисли иначе, нека ме обори! И сега нека цитирам едно изказване на другаря станишев - Земеделците ли? Защо стачкуват, след като имат пари, да си купят такива скъпи машини! Ето това е популизъм. Дали той знае, един български производител (без такива производители България е обречена) е потънал в безчет заеми, ипотекирал е къщата си, земята си, техниката си!!!! Но отвисоко е лесно - Бог високо, цар далеко! Държавата се опитва по всякакъв начин да направи от производството си отпадък. Сега някой би ме опонирал - Бойко Борисов, дето каза, че има кофти материал в страната. Прав е човекът - когато народът е прост да вярва на хора като станишев и доган - материалът наистина е кофти. И ще е така, докогато не се опомним? Помните ли как завърши предното ми есе? Народе????