4.06.2004 г., 15:18 ч.

раздяла 

  Есета
4561 0 2
1 мин за четене
Погледнеш ли назад ще ме видиш след тебе да вървя.
Погледнеш ли назад ще разбереш,че искам да те следвам където и да идеш.
Погледнеш ли назад ще ще забележиш сълзите в очите,ще усетиш мойта болка.
Погледнеш ли назад ще разбереш че не съм способна да обичам друг така.
Погледнеш ли назад ще видиш че се нуждаем един от друг и ще се сетиш за щастливите ни дни.
Погледнеш ли назад ще искаш да си с мен нали?
Но не ти вървиш,не спираш-в сърцето ти е друга може би?
Не се обръщаш,не искаш да видиш как чакам те с протегнати ръце.
Забрави какво сме преживели,остави нашата любов,погуби моето сърце.
Но нищо-мога да го преживея,всичко мога да простя-да се правя,че не те обичам,но винаги ще се сещам за нашата любов и с мъка за щастливите ни дни.
Знам,че няма да се върнеш пак при мен и те оставям,защото те обичам.Не искам да досаждам с опити да се завърнеш.Искам да ме запомниш като щастливото момиче,което винаги ще те обича!
Трудно се забравя любовта и мъчно е да знам,че не съм за теб желаното момиче,че не искаш да прекараш дните ти със мен,че любовта ни е отлетяла.
Винаги ще ме боли и със сълзи ще се сещам за щастливите ни дни.Трудно се забравят красивите тъмни очи и сладките парещи жадно устни. Те бяха мои,не ги делях със другрно ги изгубих някак.
Искам да знаеш,че винаги ще ме боли!

© анелия иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??