раздяла
Погледнеш ли назад ще разбереш,че искам да те следвам където и да идеш.
Погледнеш ли назад ще ще забележиш сълзите в очите,ще усетиш мойта болка.
Погледнеш ли назад ще разбереш че не съм способна да обичам друг така.
Погледнеш ли назад ще видиш че се нуждаем един от друг и ще се сетиш за щастливите ни дни.
Погледнеш ли назад ще искаш да си с мен нали?
Но не ти вървиш,не спираш-в сърцето ти е друга може би?
Не се обръщаш,не искаш да видиш как чакам те с протегнати ръце.
Забрави какво сме преживели,остави нашата любов,погуби моето сърце.
Но нищо-мога да го преживея,всичко мога да простя-да се правя,че не те обичам,но винаги ще се сещам за нашата любов и с мъка за щастливите ни дни.
Знам,че няма да се върнеш пак при мен и те оставям,защото те обичам.Не искам да досаждам с опити да се завърнеш.Искам да ме запомниш като щастливото момиче,което винаги ще те обича!
Трудно се забравя любовта и мъчно е да знам,че не съм за теб желаното момиче,че не искаш да прекараш дните ти със мен,че любовта ни е отлетяла.
Винаги ще ме боли и със сълзи ще се сещам за щастливите ни дни.Трудно се забравят красивите тъмни очи и сладките парещи жадно устни. Те бяха мои,не ги делях със другрно ги изгубих някак.
Искам да знаеш,че винаги ще ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© анелия иванова Всички права запазени