Раздяла с една любов
Ден първи
Искам да те накарам да страдаш, както страдах аз
Искам да те боли, както мене ме боля.
Искам за мен да копнееш, както по тебе аз копнях.
Искам да ме търсиш, както аз теб, но не те намерих.
..............
Аз ще бъда натрапливата мисъл, която не ще можеш да прогониш от ума си.Аз ще бъда твоята недостижима мечта.Ще бъда раната в сърцето ти, която няма да зарасне и постоянно ще кърви и боли.
Аз ще оставя такива следи по тялото ти тяло, както никоя друга досега.И те никога не ще избледнеят, нито ще се заличат, за да ти напомнят за болката - жестока, мъчителна, но страстно желана.
Душата ти ще страда за моята.
Тялото ти за моето ще копнее.
Сърцето ти мене ще желае.
Аз съм твоя орисия!
Ден втори
Без мен животът ти е пуст и скучен.
Денят - банален, нощта - студена.
В мислите ти се промъквам като призрак.
Тялото и душата ти от мен са покорени.
От моята власт не ще избягаш,
защото притежавам
нечовешка сила -
магьосница съм аз и те пленявам
от днес за утре,
от утре до безкрая.
Аз съм най-големият ти враг, мечта, копнеж, видение.
Ден трети
Искам да се върнеш при мен смазан и отчаян и не любов и щастие в прегредките ми да откриеш, а болка, мъка и тъга.Искам да се върнеш не, за да те обичам, а за да те унижа и нараня, както ти стори това със мен.
.......................
Както се научих да ти прощавам и обичам,
така се научих да те мразя и ненавиждам.
Както позволих да влезеш в сърцето ми,
за да владееш тялото и душата ми,
така от там ще те изтръгна.
Ден четвърти
Ако събера сълзите, които изплакаха очите ми в море, ще мога в него да те удавя.Тогава в дълбините му ще те отведа, за за бъдеш само мой и с никоя друга да не те деля.
Ако направя бомба от болката, събрала се в мен ще те взривя на хиляди парчета.В прах ще се превърнеш и следа от тебе няма да остане.Но аз ще те помня със сърцето си, тялото, душата си.
Само мой ще бъдеш завинаги.
Ден пети
Искам сърцето си за изгоря и то да се превърне в пепел.Така няма да изпитвам тъга и отчаяние, нито любов хвърлена на вятъра.Причини ми моля те повече болка, направи ми по голяма рана, за да претръпна и страданието повече да не ме досегне.
Искам да убия сърцето си, да погубя душата си и да не позволя повече никой да ме нарани.Да бъда безчувствена, имунизирана за нещастието и мъката.
Ден шести
Намразих лятото и влюбих се в студената зима.
Слънцето, топлината ми напомнят за теб.
Става ми тъжно, че си позволих да бъдеш мой блян, мечта, а ти с мен се подигра.
Подарих ти сърцето си, а ти дори и не разбра.
Обрекох душата си, но тя за теб не означава нищо;
Намразих лятото,
цялата му прелест, безгрижие и доброта.
Обикнах зимата, защото сълзите в очите ми замръзват неизплакани.
Сърцето ми забравя да тупти и по-малко го боли.
Ще заобичам ли отново слънцето, морето?
Ще желая ли изгарящата лятна страст да ме завладее?
Ще повярвам ли на любовната магия?
Незнам.
Но моля се това да стане и за забравя
болката, огорчението, тъгата си по теб.
И следващото лято да се усмихна горда и щаслива,
без следи от сълзи по лицето ми,
без белези от рани по сърцето ми.
И нека за теб си спомням с добро, защото
научих се на много нещо........
Прощавам ти, защото ти си просто дете,
лишено от любов и неспособно такава да даде.
Не ти прощавам, за това че ме отблъсна,
с доверието и обичта ми се подигра
В топла приятелска прегредка
поне да се постара
да ме приемеш.........
Ден седми
Казвам ти сбогом,
мое синеоко момче.
Надявам се живота
с тебе нежно да се отнесе.
Да те научи да бъдеш добър и грижовен,
по-всеотдаен, силен и смел.
Пожелавам ти да порастнеш и трудностите и отговорностите да разбереш и приемаш.
Ала според мен ще си останеш неудачно дете
-без мечти, цели, амбиции,
-без душа, сърце и любов.
Сбогом ти казвам и желая ти всичко най-добро,
независимо, че още ме боли
и сърцето ми от незарастнали рани кърви.
Дано и двамата намерим това,
от което имаме нужда.
Това което не открихме един в друг,
да го открием и бъдем щастливи с някой друг.
...........................
Когато изплачя достатъчно сълзи, съцето ми ще изсъхне от мъка.
Когато ме ранят и много ме боли, ще дойде време и болката ще утихне.
Когато изстрадам, толкова много, че изкупя греховете си
Бог ще ми прости и ще ми позволи да бъда щаслива.
Свързани произведения
Коментари
-
уникално е описала чуствата си
-
наистина е страхотно и много добре те разбирам,разплака ме,а това е много трудно нещо,поздравления
-
Чудесно е!Просто нямам думи.Получаваш си 6ца от мен.Само Така:!!!!
-
Браво!
-
много е тъжно изпълнено с болка!6 от мене!
-
Радвам се, че съм докоснала толкова сърца!!!И мерси!!!
-
страхотно е ... страшно много ми харесва (всяка една твоя думичка има значение не по малко от останалите ) ...
-
Ако кажа, че сега преживявам всичко това...сякаш си се разровила с душата ми и си написала какво чувствам...
Наистина ми хареса! Браво и успехи! -
Много болка, много сълзи- пиши по -кратко.Пък и бъди оптимистка,само жена може така да пише!
-
Чесно казано не очаквах това есе да има толкова отзиви, които не само го харесват, но и разбират.Благодаря на всички!!!
-
..дълбоки чувства и горчива тъга облечени с думи по най- невероятния начин. Сълзи се стичат по лицето ми и в момента много силно въздейства написаното, особено когато си го преживял и знаеш как боли. Браво!
-
Колко много болка и колко тъга.Горчивина и лъч прокрадната надежда,която повярвай ми от мъката извежда.
-
да тъжно е когато една любов си отива, тогава мислиш че наистина ще умреш.Важното е, че не умираме, а намираме сила да продължим напред и да бъдем щасливи.Благодаря ви, че ме разбрахте!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
