Разпилени мисли- Sting да ме прощава за перифразата

Пловдив - бившят втори по големина град в България - все още е това, което е бил и преди 50 години. Провинциално градче с малък капацитет, натъпкан с хора с малки амбиции и същевременно с огромни мечти. “Град, в който освен да се  влюбиш, просто няма какво да се случи”, както пееха Тангра. Тук в Пловдив знаем, че светът е малък. О, знаем го и още как! Град, в който няма начин да посетищ кафене, дискотека или “градската” . без да срещнеш позната физиономия,  е като махала.... Сбирщина на хора отрасли заедно.

Та, ако светът е малък, олицетворен от един човек, град или държава, то какво остава за едно градче - Асеновград - в полите на родопския балкан , свързано с 20 километрова ЖП линия с Пловдив?!

Еми, нищо... освен да е болезнено гордо като онези забавни гали от комиксите, които се наливат с магическа отвара, за чашка от която си е мечтал всеки новоизлюпен герой с разкървавени колена и филия, намазана с лютеница, в ръка. Разликата е, че в България на отварата накратко й викаме ракия.

Нека за миг вземем едно синеоко момче с огромен сексуален потенциал, безкрупулно отношение към момичетата, жадни за опитни ръце и малко внимание. Трябва да отбележим, че той случайно е от Пловдив и притежава онзи присъщ само на момчетата непукизъм, примесен с безспирен поток от тестостерон, подсилен многократно от пловдивската действителност, подканваща към мечтаното Back to the primitive.

Ако сега го срещнем с едно притеснително, красиво и изключително момиче от Асеновград, отегчено от 3 годишната си връзка с един все още малко инфантилен момък, учещ в лесотехническия, ще получим същата студена мъжка «сексмашина» и едно объркано, стенещо от страст, и в най-лошия случай нещастно влюбено момиче. Дали е единичен случай тази история мен лично не ме интересува. Защо? Ами не знам.... Не, знам! Аз искам момичето да е щастливо, да получава каквото иска. Него познавам само по нейните думи, а и да си призная не съм особено заинтересована. Бил страшен в леглото - ок, много хубаво се държал с нея... когато са сами, и това е хубаво, разбирам всеки иска да се чувства желан, това е естествено, пук и като имаме предвид отегчението - ясно е защо е опиянена от тази особа.

Но тези обяснения не й сигат и понеже мислите не могат да му избягат, започват да се леят слова, посветени на всеки малък жест - например благоволението да й се обади, потокът от думи, изречения и параграфи я прави все по-щастлива. Той знае, че за нея е повече отколкото за другите 5, 10, 100.. той е вдъхновение, че кой не би се гордял с такова признание!

Все пак това не означава нищо за него. И това е жалкото в неговия случай, защото смисълът на всяко съприкосновение със света на едно друго човешко същество е в промяната. Преоценка на всички свои черти, поведенчески модели... да, най-вече на отношението ни към околните. Тя се промени, открива себеси и него чрез писането. Всеки ден посвещава най-съкровените си мечти на него. Може би желае да го спаси от начина му на живот, колкото и  розово да ми звучи може би иска «да му покаже какво е любовта». Никога няма да разбере точно какъв аджеба е проблемът, тези проблеми дерзаят поколенията откак свят светува, нали така! Единсвеното спасение е да търсим споделената любов, а колкото до историите подобни на тази, изпречващи се на вратата ни, не бива да ги подминаваме - те може да ни подтикнат и към красиви неща и да ни направят щастливи и чрез своята безсмисленост. Та кое е по-прекрасно от надеждата при пълна безизходица! Все пак надеждата и вечният инстинкт за оцеляване са неразривно свързаните, най-първи начела в човешката психология. Желанието - то е живот! То е и смисълът, и поводът, и дори краят е увенчан с неистово желание да се вкопчиш за още малко в живота.

Разпилени ноти - разплени мисли стига толкова! Аз също се промених! Седнах да пиша... Нещо, което друг път би ми се сторило пълен абсурд, но какво ли не прави човек, когато е подтикнат!!! Не търси смсъл... няма да го намериш или пък може да си го интерпретираш по свои начин, може би и някой друг би могъл да открие себе си някъде из редовете.  Това съм аз и това, което ти ме накара да мисля с последното си писание.

 И света продължава да се върти, ли върти и ние ще се въртим с него в своите проблеми, които като че ли стават все по-големи. Не мислиш ли? Но за това ще си говорим като се видим на кафе J Едно е сигурно, че докато се мъчих над тези редове аз си мислех само с любов за теб, мислех си и за мен, да знаеш. И за Марго си мислих. И най-вече за Човека, сигурно нищо не съм разбрала за Него, не помня, не знаех, че писането има такава пречистваща сила за ума... Удивително, нали?!

P.S. Ходи в Infinity да търсиш любовна смучка.... (Не се сдържах да не го напиша. Поздравления на автора за всичко, което направи за теб!)