Човекът е уникално същество. Погледнато отстрани, всеки човек е единствен по рода си. Различните хора имат различни интереси, различни мнения, различен външен вид. Но има две неща, които всеки притежава - това са разумът и чувствата. Независимо кой си, от къде си, как изглеждаш - тези неща са винаги с теб. Не можеш да се откажеш от тях, нито да ги размениш за нещо друго.
       Паскал е казал, че сърцето има доводи, които разумът не познава, и е прав. Когато човек е поставен в ситуация, в която трябва да направи труден избор, той често оставя избора на сърцето си, защото то поражда чувствата, а когато човек чувства- той живее. Спреш ли да се радваш на живота, да обичаш, да мразиш, да чувстваш болка - ти не си жив. Душата ти е мъртва, ти си просто сянка, незначителна единица след милиардите хора.
       В произведението ,,Малкият принц'' Антоан дьо Сент Екзюпери е написал следното:
 ,,Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.'' 
Това ни показва, че не разумът е важен, а чувствата. Те са неизменна част от нас. Понякога сме сигурни в тях, а понякога не сме... Интуицията също е чувство. Тя не е нито магия, нито свръхестествено явление, а почти мигновено обработване на информация, която ни показва крайният резултат веднага. Тя се влияе от нашето вътрешно аз- това, което всъщност сме ние, не от маската, която носим сред хората. Интуицията е чувство, което понякога може да е лъжливо, но винаги е нещо красиво, направляващо се от нашите болежки, радости, мечти. Да позволиш на сърцето си да ти разкрие своите извори е най-смелата постъпка. Да чувстваш не значи, че си слаб, а че си по-силен, отколкото си мислиш. 
       От друга страна, трябва да разсъждаваме дали нещо е правилно, или не. Тогава разумът ни е нужен и е в действие. Трябва да го използваме, за да различим доброто от лошото. Да разсъждаваш може би е едно от най-трудните неща на света. Трябва да обмисляш възможните начини за направата на нещо и съответните последствия от стореното. Нали точно чрез разума е създадено всичко около нас-сградите, технологиите, лекарствата и много други неща, с които имаме контакт ежедневно. 
       Разумът е нещо, което не може да осъзнае собствените си граници. Той е това, което ни различава от животните. Разумът е целенасоченост, която ни кара да се развиваме и се простира там, където ,,не ще намериш'' чувства. Кара ни да се позамислим, преди да направим нещо (и особено ако имаме за цел да навредим на някого) . Чрез разума стигаме до смисъла на нашия живот, а веднъж направили тази стъпка, ние не бихме могли да попречим на човешкото развитие. 
       В крайна сметка не можем да игнорираме едното - разумът и чувствата са неразделна част от нас и ние трябва да се вслушваме и в двете. Те са еднакво важни и много хора, опитвайки се да се откажат от едното, губят част от себе си.
                 ,,Това е сблъсък между титани в една ограничена вселена.''