Робство и свобода в моя свят

Най-погрешната представа и илюзия на човека е, че хората са еднакви, че "всички по целия свят си приличат". Това изобщо не е така.
    Духът ми - моят разум; душата ми - моята свободна воля, която избира мислите, думите и действията ми и която същевременно носи отговорност за мотивирания и целесъобразен избор; и тялото ми - изразителят на моята личност в живота и обществото - цялата тази уникалност в мен, е моята свобода и същевременно обреченост.
   Свободата е мое битие. Аз сама определям живота си, съдбата си чрез свободната си воля. Аз съм вътре в свободата и свободата е вътре в мен!
Пред мен застава дилемата: дали да летя като птица в небето, широко разперила криле, или да ги прережа не по своя воля. Е, да! Но тук отново правя избор - да се откажа или не от свободата си! Значи - аз съм свободна да избирам.
   Свободна да избирам! Не е ли в това човешката обреченост? И дори да приема бягство от свободата и от евентуална отговорност, аз отново съм избрала: да бягам! Но накъде? Не мога да се измъкна от собствената си кожа, нали? Това именно съм аз - свобода.
   Моята свобода е своеобразна усмивка за моя дух, който е готов да поема отговорността, тежаща над независимостта. Това е цената, която трябва да платя, за да достигна слънцето.
   Но ако съзнателно избера да бъда роб значи, че подценявам и погребвам способностите си. Заедно със себе си, със своята неповторимост... Значи да се превърна в безличен и подчинен предмет, повече от наполовина мъртъв.
Лично аз бих предпочела (и предпочитам) да съм свободен дявол, отколкото ангел в окови...
   Човешката ми природа изисква свободата, защото това е нейно вродено право.
Не желая да нося вериги. Още повече, че доброволно няма да се предам на волята на някой друг. Не искам да бъда зависима, дори и заслепена от любовна тръпка.
Дори и някакъв си "Бог съкровен" не ще съумее да спре попътния вятър на моя платноход, поел към великия безкрай. Ще пита някой: "Как така?" Ами така! Защото Аз съм Бог на себе си, който е и дяволът в мен.
    Знам, че съм едновременно и ангел, и демон. Когато "трябва" да бъда ангел - аз съм ангел. И обратното, когато искам да съм дявол - аз съм дявол. Какво ли означава пък това?!... Ще отговоря точно, кратко и категорично: Господарка съм на живота си и силата да постигна духовно съвършенство не е никъде другаде, а единствено и само в мен!...