Зората пристъпва с бавни и меки стъпки, и разпръсква мъглата на бели облачета. Слънцето протегна топлите си пръсти и докосна земята. Тя изведнъж засия като многоцветна дъга от росата по нея. Птиците, които досега гъргореха и отръкваха мокрите си пера изведнъж замлъкнаха.
И щом слънцето заплува в синьото небе, се чу вълшебната песен на славея. Той унесено пееше за вечната любов. Споделена или несподелена, щастлива или нещастна, но най-ценният подарък на Бог за хората.
Жълтозелените води на Тунджа леко пръснаха малки вълнички, които заприличаха на усмивките на детски личица.
Градската градина се пробуди и красиви, и уханни цветя вдигнаха глави към слънцето с благодарност.
Вековната черница на площада издигна гордо могъщото си тяло и показа своята сила и красота.
Чуха се стъпки на хора и се чуха гласове на хора, тръгващи на работа.
Просто вечно зеления и китен градец Ямбол се събуди. Посрещна всички с топло слънце, синьо небе и птича песен.
Това е моя роден град. Градът на деди и прадеди ...