Зората пристъпва с бавни и меки стъпки, и разпръсква мъглата на бели облачета. Слънцето протегна топлите си пръсти и докосна земята. Тя изведнъж засия като многоцветна дъга от росата по нея. Птиците, които досега гъргореха и отръкваха мокрите си пера изведнъж замлъкнаха.

     И щом слънцето заплува в синьото небе, се чу вълшебната песен на славея. Той унесено пееше за вечната любов. Споделена или несподелена, щастлива или нещастна, но най-ценният подарък на Бог за хората.

     Жълтозелените води на Тунджа леко пръснаха малки вълнички, които заприличаха на усмивките на детски личица.

     Градската градина се пробуди и красиви, и уханни цветя вдигнаха глави към слънцето с благодарност.

     Вековната черница на площада издигна гордо могъщото си тяло и показа своята сила и красота.

     Чуха се стъпки на хора и се чуха гласове на хора, тръгващи на работа.

     Просто вечно зеления и китен градец Ямбол се събуди. Посрещна всички с топло слънце, синьо небе и птича песен.

     Това е моя роден град. Градът на деди и прадеди -седем поколения назад. Всяко дърво, всяка тревичка с а полети с потта на усилния им труд. Всяко камъче може да е вкаменена частица от тях.

     За това безкрайно го обичам и с болка преживявам всяка раздяла.

     Обичам града и добрите хора в него.

     Моля се цялата Божия благословия да са над тях.

     Та нали всеки втори или трети човек в град Ямбол може да е мой кръвен роднина.

14.02.2017г                          Лиляна Стаматова

гр. Ямбол                      от рода на Коюмджиминчевите