РОЛЯТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО

    Преди известно време по телевизията даваха семейства, които обучаваха децата си в домашни условия и научих, че това е разпространена практика в много развити страни по света. Образователната им система го допускала и тази дейност била регламентирана. Аз съм учителка по образование и, въпреки това, одобрявам тази практика и ще обясня защо.

    По време на предаването излъчиха мнението на колеги, които се изказаха, че за децата е вредно да се обучават извън „естествената” училищна среда, защото, когато излязат в обществото, ще им бъде много трудно да се приспособят. Но аз питам: На какво се учат децата в „естествената” училищна среда. Не съм против колегите и образованието като цяло, а против безнравствената среда, която формират самите ученици. Тази вредна атмосфера те носят със себе си от семейната среда. В днешно време, по една или друга причина, болшинството родители не упражняват необходимия контрол върху децата си. А има и друга подробност. Една голяма част от тях одобряват и поощряват „освободеното” поведение на любимците си. Не случайно българинът има една показателна максима: „С нахалство към прогрес.” Може би мислят, че, като не ограничават децата си, те ще израснат печеливши лидери.

   Друга голяма част от родителите, гузни, че нямат време да общуват с децата си, се опитват да компенсират това със скъпи подаръци, пари и омаловажаване и потулване на техните лоши постъпки.

   Според мен коренът на злото се крие в липсата на общуване между родители и деца. И как да стане това, когато дeцата се отделят още на двегодишна възраст от семействата си, като биват давани на ясли, после на детска градина, а след това, естествено, на училище.Срещала съм много майки, които не ходят на работа, но децата им посещават първите две детски учебни заведения, които не са задължителни. Според мен, това е бягство от отговорността им на родители и не осъзнават, че по този начин ощетяват децата си. Цената, която ще платят след време, ще е много висока.

   Питам - кога да се получи тази здравословна спойка между родители и деца, която ще  допринесе по-късно децата да се вслушват в съветите на родителите си. Народната мъдрост е казала: „Липсват му първите седем години”.

   Кой ще изгради у тези деца здрава ценностна система?

   Много колеги ще възразят, че и в семействата често няма такава и, че възпитават у децата чрез народните приказки и умотворения и чрез литературните произведения, които се изучават, правилна ценностна система. Да, но когато тя не може да се приложи в семейната среда или в обществото, за да се затвърди, изсъхва като цвете, което не се полива.

   Разговаряла съм с много хора, защото, по стечение на обстоятелствата, пътувах много из страната. Трябва да ви кажа, че болшинството знаят кое е правилно и добро поведение, но, когато дойдат до приложението, резултатите са слаби.

И тук идва ролята на обществото като цяло и на управляващите.

   Докато по медиите се популяризират агресията и разврата („Пълна лудница” и „Комиците”, например), няма да имаме здраво младо поколение. Докато християнските ценности не бъдат вградени в образователната ни система от най-ранна възраст, ще виждаме как младите хора съсипват не само своя живот, но и живота на околните. Идете в Студентски град през нощта и вижте бъдещето на България! Ужасявам се, като си помисля какво бъдеще ни очаква.

   Не съм забравила добрите и съзнателни деца на България, които агонизират в тази агресивна среда още от яслите, та до края на средното си образование. Някои от тях оцеляват благодарение на здравата семейна ценностна система и факта, че първите седем години са прекарали със семейството си. Други, които не са имали този късмет, са се претопили, но дълбоко в душата си се чувстват неудовлетворени и някой ден, когато станат зрели хора, може би ще направят правилния избор.

   Но ние, родителите, които не прекъснахме връзката с децата си през всичките тези години, не трябва да се успокояваме, че сме възпитали правилно децата си. Защото те не се чувстват щастливи в този агресивен свят. Сигурна съм, че и вие не сте.

   Както каза и Маги Халваджиян в „България търси таланти”, по повод нападението над един от участниците: „Не искам да живея в такъв свят.”

   Всички ние също трябва да заявим единодушно, но така, че да ни чуят: „Не искаме да живеем в такъв свят.”

   Предлагам да бъде учредено „Общество на загрижените родители и граждани на България” и да се потърсят контакти със сродни организации по света, за съдействие и взаимодействие.

   ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ НА ОБЩЕСТВОТО СЕ КРИЯТ В НЕПРАВИЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ.

                                                                                                           Селена Ревитано