Самотата
Всеки е имал първа любов, първа раздяла, първа целувка...
Когато се разделиш с любим човек - боли и то много. Преживели сте го - повечето от вас. След раздялата сте тъгували, ронили сте студени сълзи, стичащи се по мрачното лице. Гледали сте снимките му, спомняте си за общите мечти, които сте имали. Как сте се държали за ръце и той ти е подавал рамо в трудните моменти. Как сте гледали звездите и той е сравнявал красотата ти с луната. Но когато той пусне твоята ръка и каже край - ти рухваш. Мислиш, че няма смисъл да живееш, щом той не е до теб. Не е така! Има! Спомни си за времето преди него. Ще видиш, че пак си била щастлива. Пак си се усмихвала. Сега смяташ, че част от теб малко по малко изчезва. Разделя с с теб. Но ще срещнеш някой друг. И той ще ти подаде ръка и ще ти каже, че си красива. На всеки му се е случвало да крачи из сивия свят. Но дали трябва?! Всеки има трудни моменти в своя живот. Дали ще са повече или по-малко, никой не знае.
Понякога, когато обичаме някого, трябва да го пуснем да си отиде. Ако и той ни обича, ще се върне отново при нас...
И помни: животът е едно изкачване, но гледката отгоре е страхотна...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лала Пеева Всички права запазени
